Brutallica

Интервю с Mark “Barney” Greenway от NAPALM DEATH

2012-01-29T16:32:00.002+02:00

На 27-ми февруари, една от институциите в екстремната музика ще издаде своят нов албум чрез Century Media/ Animato Music. Това е чудесен повод да си поговоря с фронтмена им Барни Грийнуей за вкуса към експериментиране, движението „Окупирай”, родния му Бърмингам и албумите, които са му направили впечатление през 2011-та. Приятно четене.

“Utilitarian” е четиринадесетият ви студиен албум с авторски материал, а Napalm Death е група с 30-годишна история. Някога чувствал ли си се изморен от този гняв?
- Гневът е само част от нещата. Опитвам се понякога да трансформирам гнева си в нещо положително и по този начин да променя някои неща. Ако просто си ядосан на нещо, няма как да го промениш към по-добро. Мисля, че все още имам в себе си ентусиазма, мотивацията и разбира се гнева, за който говориш, защото в противен случай нямаше да се занимавам с това. Napalm Death е група, която влага винаги 100% от себе си – и никога по-малко.

В звученето и усещането, което носи всеки отделен албум на Napalm Death могат да се открият разлики. В новия албум сте експериментирали с някои харомнични вокали и мелодии, като например във “Fall On Their Swords” и “Leper Colony”. Можеш ли да споделиш, кой от членовете на групата е най-консервативен и кой е най-експериментаторски настроен в това отношение?
- Интересно… Бих казал, че всеки от нас харесва експериментите, ако трябва да съм честен, но подходът на всеки от нас е различен. Може би аз съм най-консвервативният по отношение на това, че винаги обичам скоростта и хаотичността в музиката ни, но всеки от нас обича да излиза от рамките. Това е необходимо, за да сме все така стимулирани да композираме, но без да правим всеки път един и същи албум. Обичам да екпериментирам, но без това да отнема от агресията на групата. Ако новите неща, които опитваме водят до размиване на същността на това, което представлява Napalm Death, тогава съм против. Ако трябва да се върна конкретно на въпроса ти – може би аз съм най-консервативния, но с някои условности.

Барни, би ли ни казал какво е личното ти мнение за т.нар. движение „Окупирай”? Наскоро говорих с Джон Шейфър от Iced Earth. Той е много разочарован от това, в което са се превърнали САЩ като държава и се е отдал на каузата да върне държавата на хората. Ти също ли смяташ, че мултинационалните корпорации и финансови институции са корена на злото?

- Нещата не са толкова прости. Доколкото познавам Джон Шейфър, ние двамата с него изхождаме от различна перспектива, когато коментираме тези неща. Аз например коментирам от гледната точка на социалната справедливост. И двамата сме либертарианци, но той по-скоро е консервативен либертарианец, ако мога да направя такова определение, докато аз съм общностен такъв. Не знам дали „злото” е правилния термин в случая, защото определението за „зло” е нещо твърде субективно. Смятам, че не само в Щатите, но и в целия свят съществува сериозно неравенство, в много отношения. Не се случва нищо, което да адресира този проблем. Все още има хора, които едва не умират от глад и в същото време има и хора, които живеят в охолство и тук говорим за много големи групи от хора. Това за мен не е редно. Изпитвам голяма симпатия към движението „Окупирай”, защото според мен е крайно време хората да изразят силна позиция не само срещу корпорациите, но и срещу власт-имащите като цяло. Джон Шейфър каза ли ти, че подкрепя това движение?

Не е конкретизирал, но мисля, че той се отнася към проблема от по-артистична гледна точка. Той има проект на име Sons Of Liberty, в който изразява една твърде лична гледна точка.

- Хм, виж, аз не го познавам лично, но според мен той по-скоро изразява позиция, близка до тази на движението „Чаено парти”. Според мен тези хора грешат. Те искат да върнат властта обратно на хората, но в същото време не се интересуват от преразпределянето на ресурсите справедливо между същите тези хора. Те нямат нищо против богатите да си останат богати, без да имат грижата за бедните.

Интересно е, че имаш тотално различна гледна точка от тази на Джон Шейфър, както и тази на Блеки Лоулес от W.A.S.P. Той също заема по-консервативна позиция по въпроса и по-скоро отстоява ценности, споделяни от основателите на Съединените щати. Твоята позиция е доста по-лява.

- Точно в това е цялата ирония на нещата. Ние тримата може би имаме една и съща цел, но тя се формира от две абсолютно различни перспективи. Наистина не мога да разбера „Чаеното парти” – те искат да дадат властта обратно на хората, но в същото време не смятат да лишават от властта им хората, които са привилегировани да я притежават и в момента. Що за безумие е това? Това е основано на ужасни предразсъдъци. Това по никакъв начин не дава възможност за равенство и равно представителство във властта. Това е една изкуствено построена социална йерархия, която по никакъв начин няма да помогне на най-бедните и тези, които не могат да си позволят медицински грижи например.

Нека се върнем за малко към Napalm Death. Може би сравнително малко хора знаят, че през 1997-ма имаше известен период от време когато ти не беше част от групата. Ще ни кажеш ли какво се случи тогава?

- Разбира се. Това беше доста труден период за групата и за нейната идентичност. Ако се върнем към първия ти въпрос, аз не съм против експериментирането, но никога не бих жертвал автентичния дух на групата. Точно по онова време групата беше поела пътя на промяната. Имаше и други фактори, извън вътрешните взаимоотношения в Napalm Death, като например някои организационни въпроси. Реших да запиша един албум с Extreme Noise Terror, но не съм се присъединявал към тях, а просто им помогнах в студиото. Имах желанието да опитам нещо различно, но в крайна сметка се озовах отново в Napalm Death и успяхме да изчистим различията си. Това беше добро решение.

Знам, че по едно време пишеше ревюта за някои списания. Не знам дали все още го правиш, но би ли ни казал какво те впечатли през 2011-та?

- Вече не се занимавам с това, Стояне. Една сутрин се събудих и реших, че не е уместно да го правя. Осъзнах, че не се чувствам комфортно в позицията да бъда толкова брутално откровен спрямо музиката на някои групи и хора, които познавам. Не че се притеснявах да го правя, но в един момент реших, че не е редно, при положение, че аз самият съм член на доста продуктивна банда. Предполагам си забелязал, че името ми вече не се появява като автор в тези списания. Връщайки се към втората част на въпроса ти, ако говорим за групи близки до нашия стил, ми харесаха едни американци – Retox, с албума си “Ugly Animals”, който излезе от лейбъла на Майл Патън. Звучат много олдскуул – може да се каже, че са грайд, но имат и 80-рски хардкор. Друга група, която ми хареса са Russian Circles – доста психеделик, ню уейв инструментална музика. Харесвам такива неща.

Барни, ще използвам възможността да поговоря с теб, за да те питам, за нещо, което ме впечатли преди няколко години. Тогава говорих с Гавин Уорд от Bolt Thrower, който ми каза, че между вас двамата има чувство на обида и горчивина, заради някакво ревю, което си написал на актуалния тогава албум на Bolt Thrower. Ще споделиш ли с нас твоята гледна точка за тази глупава кавга?

- Напълно си прав в опредлението си за „глупава”. Честно казано, не се разбираме добре с Гавин от доста време преди този конкретен случай. Имаше някои неща, които се случиха между нас в миналото, но не искам да споделям подробности, защото става въпрос за нещо лично. Да, написах ревю за техния албум по това време. Винаги съм бил честен с мнението си, но в този случай, точно заради отношенията ни с Гавин, трябваше да кажа на редактора, който ми даде албума, да определи някой друг, който да напише това ревю. Не трябваше да го правя, наистина. Използвах някои опредления както за групата, така и за албума, а не беше нужно да казвам такива неща. Всъщност, преди да се случат всички тези лични неща, бяхме много добри приятели и с Баз и с Гавин – в доброто старо време. Когато видях Баз миналата година му се извиних и му казах, че съжалявам. Казах го искрено и го мисля. Това все пак е в миналото, въпреки че не знам какво мисли Гавин сега, защото не съм го виждал. С Карл например винаги сме били много добри приятели и никога не е имало лоши чувства. Между двете групи винаги е имало напрежение, както заради глупости от моя страна, така и заради един от бившите членове на Bolt Thrower, който правеше детински неща, като това да пише по стените на клубовете където свирехме разни простотии по наш адрес. Смятам тези неща за отминали все пак. Отворен съм и се извиних на Баз – от моя гледна точка няма проблем.

Благодаря ти, че сподели това с нас, Барни. Беше важно да знаем и твоята гледна точка. Последен въпрос: Napalm Death били ли са някога определяни като музикална институция, особено в родния ви Бърмингам? Питам те, защото Тони Айоми от Black Sabbath е казвал в интервюта, както и Иън Хил от Judas Priest сподели за Z-Rock миналата година, че Sabbath и Priest са добили статус на легенди от общината едва пез последните няколко години. Какво мислиш например за инициативата “Home Of Metal” например?

- О, смятам, че е чудесна идея. Хората, които са навътре в метъла, вложиха много усилия и ентусиазъм. Смятам, че в крайна сметка “Home Of Metal” е представителна инициатива за цялата сцена в региона. Знаеш ли, понякога ми се струва, че твърде много се преекспонира този едва ли не „романтиочен” момент с бърмингамската сцена. Не ме разбирай погрешно, обичам Бърминагам, роден съм тук, това е моят дом – дори съм от Астън, откъдето са и Sabbath, но понякога хората започват да говорят неща от сорта на „какво има във водата там”, „как е възможно да има такива и такива банди все от Бърмингам”, което вече ми се струва изтъркана тема и леко банално. Тази сцена можеше да се зароди и на всяко друго място. Просто Бърмингам е голям мултикултурен град и между другото регето също е много силно застъпено като музика в този край. За Napalm се говори повече през последните 4-5 години, преди това не толкова. В местните вестници пишат за нас отвреме на време, но това не ми е цел, не се стремя към този тип слава. Не ми е нужно признание от Бърмингам и показните градски церемонии не са по вкуса ми. Не се смятам за някаква специална част от бърмингамското човечество, хаха! Никога не бих се разсърдил ако не ни окажат признанието, което заслужават Sabbath или Priest, защото за мен е важно това, че имам възможността да обикалям света и да правя това, което правя. Разбира се, Бърмингам е важна част от всичко това.

10-те най-силни метъл албума за 2011-та

2012-01-07T13:59:00.006+02:00

Без излишни предисловия, ето я най-после и класацията за най-стойностните албуми на 2011-та. Може би тази година не ни донесе толкова изявени фаворити за топ 10, колкото предишната. Също така се набива на очи липсата на блек метъл албум в десетката, но явно липсата на нови издания от Watain, Mayhem, Darkthrone, Cradle Of Filth, Marduk и Dark Funeral си личи. Ето какво ми направи по-силно впечатление през изминалите 12 месеца:

1. In Solitude – “The World. The Flesh. The Devil”
Някои ще кажат – „нищо ново под слънцето” и ще са прави. Обаче! Шведите In Solitude успяха още с втория си албум да издухат цялата конкуренция в класическото хеви и да демонстрират класа, която е недостижима дори за ветерани в жанра. Мрачни, с окултна аура, но и много мелодични, In Solitude претвориха наследството на Mercyful Fate и създадоха хеви метъл, който се чувства комфортно сред музиката на новото хилядолетие, въпреки, че носи белезите на 80-те. Имах късмета да ги видя на Wacken и суперлативите важат с пълна сила и за сценичната им изява. Албумът на 2011.

2. Mastodon – “The Hunter”
При Mastodon беше ясно, че каквото и да издадат, при всички случаи ще намери място в челната десетка. За мен все пак беше приятна изненада, че след изключително прогресарския и натоварен с концептуалност “Crack The Skye”, сега американците направиха крачка встрани и издадоха по-директен албум, с кратки, ударни и рокаджийски парчета. Сигурен съм, че пътят на “The Hunter” към сърцата на слушателите е бил по-кратък отколкото при което и да е от предишните издания на Mastodon. Това не значи, че любимците ни са се „комерсиализирали”, а просто, че и през 2011-та умовете им не спряха да търсят пътя към съвършенството. А той не винаги е постлан с прогресив намерения.

3. Machine Head – “Unto The Locust”
Без никога да са били сред любимите ми групи, Machine Head без никакво усилие ми счупиха главата с “Unto The Locust”. Някои се кълняха, че няма начин да издадат нещо толкова добро, колкото “The Blackening”, но според мен новия албум вдига летвата дори още по-високо. Роб Флин съвсем заслужено окупира кориците на всички значими метъл издания, а вие няма как да скучаете дори за секунда докато слушате този албум. Все още съм си със счупена глава.

4. Primordial – “Redemption At The Puritan’s Hand”
Бавно, без да бързат, за 24 години съществуване и 7 албума, ирландците Primordial направиха всеки от нас техен дайхард фен. За последните 10 години Primordial издадоха едва три албума, но всеки един от тях е безупречна класика в един стил, който отдавна не е това, което беше. Защото Primordial ковяха със свой собствен чук върху наковалнята, излята от Bathory и създадоха песни, за които дори определението „химн” не звучи достатъчно епично.

5. Malison Rogue – “s/t”
Едноименният дебют на шведите Malison Rogue беше причината да не си прережа вените от отчаяние и разочарование след като чух новия Queensryche. Malison Rogue са всичко това, което Queensryche вече не могат да бъдат. Признавам – аранжиментите са познати до болка, но тези хармонични китари ми напомниха за удоволствието, което изпитах, слушайки за първи път “The Warning” или “Rage For Order”. Тези шведи гледат от по-различен ъгъл на 80-рското хеви и въпреки, че набързо ги причислиха към NWOTHM вълната, музиката в “Malison Rogue” притежава точно онази щипка прогресив мелодичност, която да ги направи забележими в множеството.

6. Dream Theater – “A Dramatic Turn Of Events”
Титаните Dream Theater издадоха албум, в който съвсем ясно си пролича чувството на облекчение, което са изпитвали след раздялата с големия Майк Портной. В единадесетият си албум, Theater звучат свежо. Именно това е най-точното определение за мястото на “A Dramatic Turn Of Events” сред останалите издания от дискографията на прогресив легендите. Метълизираният звук от последните албуми сега дава път на по-мащабен, прог-рок почерк, с многоизмерна и наситена музика, при която за първи път от много години песента и мелодията не правят компромис заради излишни изблици на техничност.

7. Autopsy – “Macabre Eternal”
Е, просто няма такъв изрод като Крис Райфърт! Само този човек (?) е способен на подобни извратени, безумни, тотално психопатски вокали. Ръмжене, дълбоки грухтежи, истерични крясъци на отчаяние, дори злокобен речетатив в “Sadistic Gratification” – това е истински празник за всеки одскуул дет-метъл фен, но и кошмар наяве за съседите ви. Приятно впечатление в първия студиен албум на Autopsy от 16 години насам правят жестоките китари и сола (!) на Дани Коралес и Ерик Кътлър и можем да въздъхнем с облекчение, че завръщането на Autopsy не помрачи легендата, а й придаде още по-мракобесен оттенък. Страхувайте се!

8. Toxic Holocaust – “Conjure And Command”
В четвъртия си албум, Toxic Holocaust доказаха окончателно, че са именно онази част от траш пъзела, която не може да пасне в общата картинка. Тук имаме и траш, и олдскуул блек в традициите на Venom и Celtic Frost, класически хеви метъл китари, както и силни хардкор влияния при вокалите. В крайна сметка “Conjure And Command” е албум, който с лекота се отличава от стотиците траш издания, както и един от малкото, които ще се харесат както на кръст-пънковете, така и на дет-метълите.

9. Antichrist – “Forbidden World”
Третата шведска група в топ десетката за 2011-та са олдскуул трашърите Antichrist, които направиха силно впечатление не на кой да е, а на лидера на Darkthrone Фенриз, който им обърна специално внимание в култовия си блог. Оказва се – заслужено, защото в дебюта си “Forbidden World” Antichist ми докараха силни болки във врата. Спрете да въздишате по “Infernal Overkill”, “Agent Orange” и “Show No Mercy”, а слагайте елечето с нашивките и белите маратонки с дълги езици! It’s time to thrash ‘till death!

10. Widow – “Life’s Blood”
Това беше може би най-приятната изненада миналата година. “Life’s Blood” e липсващото звено между Metal Church, W.A.S.P. и Crimson Glory. Тук има страхотни китарни мелодии, дрезгави вокали, спийд-метъл изблици, поднесени под формата на един прекрасен хеви метъл албум, който ме зарадва в пъти повече от новитe издания на Vicious Rumors и Jag Panzer. Всичко в тези 12 парчета е направено по правилния начин и без да блестят с особена оригиналност, Widow издадоха най-добрия американски хеви метъл албум.

Интервю с Hansi Kürsch от BLIND GUARDIAN

2012-01-06T09:58:00.000+02:00

Ханзи, радвам се да си поговоря пак с теб. Първо – поздравления за страхотното ви шоу на миналогодишния Wacken Open Air. Имах удоволствието да бъда там и беше уникално. Какво си спомняш от онази вечер?

- Ами в общи линии си спомням едно и също. Всъщност сещам се, че като приключихме ние и отидох да гледам Ози на съседната сцена. Преди самия концерт се настройвах и имах да направя тонове интервюта. Чувствах се много комфортно на сцената, както и останалите в групата и мисля, че изнесохме много убедително шоу. Нямахме никакви проблеми и след това успях да чуя записите, които звучаха брилянтно. В случай, че някой ден решим да издадем концертен албум от това шоу, ще бъде без почти никакви корекции в студиото.

Сборният ви албум, озаглавен “Memories Of A Time To Come” ще излезе в края на януари. Кажи ни кои парчета в него ще бъдат най-интересни за дайхард феновете на групата?
- О, това е много труден въпрос, защото моето мнение се различава от това на дайхард феновете. Предполагам, че за хората ще е интересно да чуят новите версии на “And Then There Was Silence”, “Valhalla”, както и двете части на “The Bard’s Song”. Надявам се да ги харесат, защото положихме много труд по тях. Все пак, от интервютата, които правя последните няколко дни, си правя извода, че най-интересен за феновете ще е третия диск от лимитираното издание на албума, който съдържа първите две демота на LUCIFER’S HERITAGE (както беше името на групата преди), както и няколко ранни демо записи, от времената преди да запишем някои от ранните си албуми, като например “Tales From The Twilight World” или “Somewhere Far Beyond”.

Този бонус диск със сигурност ще е най-интересен и за мен самия. Какви са спомените ти от онези ранни години, когато започвахте с групата?
- Бяхме много фокусирани върху целта си да станем професионални музиканти. Знаехме, че все още не сме, но си бяхме поставили ясна цел да станем и мисля, че успяхме да го постигнем. В началото за нас беше особено важно да имаме силни като композиция парчета, дори по-важно от концертните ни изпълнения. Дори в ранните демота на LUCIFER’S HERITAGE вече се усещаше почерка на това, в което щеше да се превърне BLIND GUARDIAN след време. Още в ранните години прогресирахме доста. Разбира се, бяхме до голяма степен повлияни от тогавашната ера и това, което ставаше на метъл сцената. Безспорно имахме много влияния от IRON MAIDEN и HELLOWEEN, но това се оказа важен елемент от звука ни по-късно.

Сигурен съм, че много от феновете на групата харесват сериала по сагата “Game Of Thrones”, който в момента върви в България. Ти какво мислиш за книгата и за филма?
- Ние вече направихме едно парче, вдъхновено от сагата – “A Voice In The Dark” от последния ни албум. Запознат съм отлично с историята и мисля, че е дори толкова добра, колкото „Властелинът на пръстените”. Сериалът има потенциал да привлича хората пред екраните дори в мащабите, в които го правеше “Хари Потър”. Мнението ми, както за книгата, така и за сериала е, че са на много високо ниво и мисля, че ще адресираме тази история и завбъдеще в текстовете на BLIND GUARDIAN. Това привлича хората, защото го има приказния момент, но в същото време притежава и историческа нишка. Също така в тази сага няма никакви детински моменти или идеи, които са откраднати от други произведения. Смятам, че е много реалистичен опит да се създадене един нов, уникален фентъзи свят.

Днес гледах онлайн едно твое интервю, дадено съвместно с Джон Шейфър от ICED EARTH. Казахте, че със сигурност ще направите още един албум на DEMONS & WIZARDS. Доволен ли си напълно от предишните два албума на този общ страничен проект?
- Да, разбира се. Бих казал, че всичко, което съм издал през цялата ми кариера, има определена стойност и е направено с някаква цел. Това включва и двата албума на DEMONS & WIZARDS. Мисля, че тези албуми оказаха влияние на сцената и бяха подходящи за феновете на BLIND GUARDIAN и ICED EARTH. Привлякохме много фенове, които дори смятат тази група за толкова влиятелна, колкото и другите ни две основни групи. Мисля, че има място за още един такъв албум, който ще е полезен и за нас двамата с Джон, защото ще можем да излезем за малко от рамките на това, което правим обичайно. Това е полезно за всеки творец.

Ханзи, преди няколко месеца излезе прес-съобщение, в което казвахте, че BLIND GUARDIAN ще работят с фентъзи автора Маркус Хайц за дългоочаквания ви оркестрален албум. Ще ни кажеш ли как върви процеса?
- Върви бавно, както беше и през последните 13 години. Не насилваме процеса и не бързаме. Обмисляме всяка стъпка много внимателно и решихме да работим с Маркус, след като бяхме разговаряли с много други автори. Той е страхотен човек и фантастичен писател. Мисля, че може да обогати много музиката с неговите същества и неговата вселена, така че крайният резултат да е много по-интересн както за феновете на BLIND GUARDIAN, така и за всеки един почитател на фентъзито. В музикален аспект, направихме някои подготвителни записи, аз записах някои вокали, но сме все още много далеч от завършването на албума. Бих бил много щастлив ако успеем да завършим или оркестралния албум или нов, редовен албум на BLIND GUARDIAN в рамките на следващите 15-16 месеца. Ако това стане, ще решаваме кой от двата албума да издадем първо.

Значи феновете да очакват 2013-та за нов албум на BLIND GUARDIAN, а за тази година календара е запазен само за новия BLACK SABBATH, така ли?
- Мда…. Ще трябва да се задоволят с втория най-добър вариант за тази година, хаха! Но пък може да си купят новия ни сборен албум този месец. Новия SABBATH ще е добра допълнителна опция, ако искат да си купят нещо, прав си, хаха!

Десетте най-очаквани метъл албума за 2012-та

2011-12-04T10:39:00.001+02:00

Няма как да не започна с новият албум на Black Sabbath. Бащиците обявиха официално на 11.11.11, че са се събрали за пореден път в оригинален състав и догодина тръгват на турне. Дотук – нищо чак толкова сензационно. Изненадващата новина, която поне аз чаках с много по-голяма надежда е, че през 2012 година Sabbath ще издадат първия си чисто нов студиен албум в този състав от далечната 1978-ма година насам!!! Продуцент на албума ще бъде същият онзи Рик Рубин, който навремето издаде … как му беше името…..” Reign In Blood”? Очакването ще е тягостно.

Judas Priest кръстиха последното си световно турне “Epitaph” и се разделиха с една от институциите в бандата – китариста Кей Кей Даунинг. На негово място за турнето привлякоха младия Ричи Фокнър, който пасна изненадващо добре в състава. През 2012-та ще излезе и нов албум, за който и Халфорд и Типтън твърдят че ще е завръщане към по-праволинейния, рифов и класически саунд на “Angel Of Retribution”. Това е чудесна новина дори за фенове като мен, които изтъркаха от въртене страхотния “Nostradamus”!

Блеки Лоулес е един от много малкото изпълнители, които никога не са разочаровали феновете си. Дори когато се впускаха в експерименти (за справка – “Kill Fuck Die”), W.A.S.P. го правиха с усет за композиране на качествена музика и не жертваха нито грам от артистичната и скандална аура на групата. През 2012 година започва световно турне под наслов “30 Years Of Thunder”, което ще ознаменува 30-годишнината на W.A.S.P. на сцената, а всички фенове могат да са спокойни, че Блеки няма да допусне новият албум да бъде по слаб от последните 2 шедьовъра “Dominator” и “Babylon”. А – и да не забравя: черешката на тортата ще е поредното гостуване на американците в България за Loud Festival на 2 юни!

Новият албум на Testament дори вече си има заглавие – “The Dark Roots Of Earth”. Летвата е вдигната ужасно високо от “The Formation Of Damnation”, който ознаменува завръщането на Алекс Шолник след 12-годишно отсъствие. Заявките от Ерик Петерсон са за най-епично звучащия Testament, а фактът че ударните са записани от живата легенда и дългогодишен приятeл на групата Джийн Хоглан, би накарал всеки уважаващ себе си трашър да прекара денонощията до февруари в трескаво очакване на един от вероятните претенденти за траш албум на годината.

Candlemass наскоро съобщиха за ужас на всички, че през 2012-та ще издадат последния си студиен албум. Жалко наистина, защото двата албума с Роб Лоу зад микрофона бяха страхотни. Може би решението им е продиктувано от непостоянството на фронтмена им при концертните изяви, но при всички положения липсата на Candlemass ще отвори ужасна празнина в дуум жанра. Остава ни поне да се насладим в пълна степен на това, което ще ни предложат като за последно.

Миле Петроза е подготвил поредната си тирада от озлобление, човеконенавист, отчаяние и агресия, която ще ни „сервира” с чисто нов студиен албум на Kreator. “Hordes Of Chaos” беше точно това, което искаха всички олдскуул фенове на групата и се съмнявам, че през 2012 ще станем свидетели на някакво отклонение от поетия с този албум път. It’s time to raise the flag of hate!

Overkill шокираха дори и най-радикалните си фенове с “Ironbound”, защото едва ли някой е предполагал, че нюйоркчаните ще издадат най-силния си албум цели 30 години след старта на групата. При това “Ironbound” беше не просто безапелационният победител в траша през 2010-та, но и един от най-силните метъл албуми за последното десетилетие. Е – няма да е лесно подобна класика да бъде надмината, но ако новата творба на Боби Блиц и компания дори се доближава до нея по класа, тогава тежко им на вратните ни жили.

Нов Psychotic Waltz!!!! Ако преди две години някой ми беше казал, че ще има нов албум, със сигурност нямаше да повярвам, но сега имаме личното обещание на Девън Грейвс! Прогресив легендите подгряха стабилно с няколко концерта през 2011-та, а в началото на следващата година ще бъдат хедлайнери на култовия фест Keep It True, така че би трябвало да са достатъчно вдъхновени и „под пара” за да издадат албум, достоен да бъде подписан с “Psychotic Waltz”.

Казаното по-горе важи в абсолютно същата степен и за възродените Crimson Glory. След трагичната смърт на непрежалимия Midnight, американците, предвождани от Джон Дренинг, бяха целунати от съдбата и намериха в лицето на Тод Ла Торе уникален глас, който „почти” без проблеми изпълни на юбилейното турне миналата година партиите на покойния си предшественик. От последния слудиен албум на Crimson Glory изминаха цели 12 години, но можем само да се надяваме, че 13-тата няма да е фатална, а ще даде ново начало за тази прекрасна прогресив-пауър банда.

В тази имровизирана десетка на най-чаканите метъл албуми за 2012 няма как да пропусна завръщането на любимия ни „пират” Ролф Каспарек и Running Wild. Още не е ясно кои ще бъдат музикантите, които ще му помагат при записите на албума на завръщането “Shadowmaker”, но ще изчакаме още няколко месеца до април и ще разберем. Преди 6 години “Rogues En Vogue” беше пълно разочарование, но не мисля, че Rock ‘n’ Rolf би се решил да реформира групата си след декларирания преди 2 години край, ако не разполагаше с достатъчно качествен материал, който да оправдае подобен ход.

Интервю с Mike Moyer (барабани) и Lenny Rizzo (вокали) от EXXPLORER

2011-10-14T14:48:00.005+03:00

Един от най-впечатляващите албуми в стил епичен американски метъл тази година беше завръщането на Exxplorer, носещо заглавието “Vengeance Rides An Angry Horse”. Първият студиен албум на американците от цели 15 години насам ще излезе на 21 октомври, чрез култовия немски лейбъл Pure Steel Records. Ето какво има да ни каже барабанистът на групата по този повод.

И така момчета, какво ви вдъхнови и ви подтикна да издадете нов албум след толкова дълга пауза?

Майк: След фестивалите Keep It True и Headbangers Open Air повечето от нас имаха желание да композираме и запишем нещо ново. Някои лейбъли проявиха интерес да чуят новите ни неща и в крайна сметка се гордеем много с резултата.

Лени: Стояне, как си братко? На първо място искам да ти благодаря за възможността, която ни предоставяш с това интервю. Какво ни вдъхнови? Хмм… трябва да помисля. Ако трябва да съм честен, отдавна обмислям да се съберем отново. Срещнахме се случайно в един бар и похапвайки обсъдихме възможността да свирим на Keep It True. След фестивала, всички се съгласихме, че трябва да издадем нов албум. Аз специално бях супер надъхан. След това Ед ни напусна тъй като не се интересуваше, но въпреки това реших, че ще продължим и без него. След това като от нищото се появи Кевин Кенеди и спаси положението. Репетирахме заедно, звучахме много добре, след това седнахме заедно, обсъдихме подробно всичко и ето ни отново!

“Vengeance Rides An Angry Horse” е безкомпромисен, искрен, олдскуул метъл. Дали този албум е вашият начин да се отблагодарите на хардкор феновете, които ви следват от началото на 80-те?
Майк: Не бих казал – това е просто музиката, която създадохме в този момент. Завръщането на стария ни китарист Кевин Кенеди ни вдъхнови особено много.

Лени: Може би. Искахме да запишем силни парчета. Песни, които носят олдскуул дух, но със съвременна нотка. Чувствахме, че е важно да сме в час с днешните стандарти. Обичаме да композираме нова музика, но естествено тя също е повлияна от старите ни неща. Това е един цикъл, който се затваря. Съгласни сме, че в олдскуула е истината и от това, което виждам по концертите, младите фенове са гладни за тази музика. Това е много добър знак. Има надежда за метъла!

Съставът на групата е почти същият както в култовия ви дебют “Symphonies Of Steel”. Как привлякохте Фред, който е единственият „новак?
Майк: Взехме Фред в групата през 90-те, когато напусна Кевин. Когато първоначално се разпаднахме в края на 80-те, започнах да репетирам с Фред, Кевин и тогавашният ни басист Джими. След като Кевин напусна, ние тримата с Фред и Джими свирихме в няколко различни банди заедно. След това дойде Keep It True, но Джими не искаше да участва и свирихме в състава от “Coldblackugly” с Лени. След това ни напусна Ед, а се завърна Кевин. Според мен, сегашният ни състав е най-силният ни въобще.

Новият ви албум излиза чрез Pure Steel Records, които подкрепят всячески олдскуул метъла. Как се свързахте с тях?
Майк: Срещнахме се с хора от лейбъла на Keep It True. Когато започнахме да записваме албума, получихме и няколко оферти от други издатели, но сметнахме, че Pure Steel са най-подходящи за нас. Просто не се изхвърлят в нищо, което е добре, защото прегоряхме в миналото от някои твърде високи очаквания. От нас са се възползвали лейбъли, мениджъри и точно поради тази причина не издавахме често албуми в миналото. Когато те прецакват постоянно, е трудно да гледаш позитивно на нещата, но сега когато имаме издател като Pure Steel на наша страна, нещата изглеждат оптимистично.

Преди две години свирихте на Keep It True. Какво мислиш за подобен род фестивали? Не мислиш ли, че именно фестивали като Keep It True са причина толкова много класически банди от 80-те да се завръщат с нови албуми напоследък?
Майк: Keep It True беше страхотно изживяване за нас и ни отвори очите за факта, че както ние, така и много групи от тези, с които израснахме през 80-те са все още живи. Феновете са невероятни. Това събитие наистина запали отново в нас огъня, който да ни мотивира да се завърнем.

Лени: Да, през 2009-та свирихме на Keep It True. Леле колко отдавна беше!!!! Шегувам се, човече. Беше жестоко. Бяхме толкова въодушевени, защото свирехме за първи път в Европа, но направихме зверско шоу. Този концерт беше много, много специален и ще го помним винаги. Тогава положихме основите на това, което представляваме като група днес и задвижи машината отново. Срещнахме толкова много страхотни хора, които станаха не просто фенове на групата, но и наши добри приятели. Наистина обожаваме феновете си и винаги намираме време да поговорим с тях. Не сме някакви надувалници. Ние помним какво са направили за нас феновете ни, наистина е така. Мисля, че този фестивал е една искра, която разпали огъня за много групи и ги мотивира да записват отново. Това се случи и с Exxplorer.

“Vengeance…” е не просто албум на завръщането за Exxplorer, но и по мое мнение едно от топ изданията през 2011-та. Можеш ли да ни кажеш кои са твоите любими албуми, попадащи в категорията „забравени олдскуул класики”?
Майк: Благодаря ти наистина за хубавите думи. Надяваме се феновете да обикнат албума колкото и ние. Моите топ 5? Хмм… да ти кажа и аз не знам. Благодаря ти за интервюто и интереса към Exxplorer. Поздрави от Щатите!

Лени: Първо искам да ти благодаря от името на цялата група, приятелю. Радваме се, че си харесал албума. Сега ти давам естествено само моето мнение за топ 5 олдскуул албума, защото вкусовете ни в групата се различават. Без конкретна поредност, моите са: Deep Purple - “Machine Head”, Black Sabbath – “Heaven & Hell”, Riot – “Fire Down Under”, Judas Priest – “Stained Class”, Triumph – “Just A Game”. Човече, толкова са много, но тези ми идват наум в момента. Тези албуми значат толкова много за мен и са огромна част от живота ми. Вече няма такива велики групи и такава музика и мелодии. Стояне, благодаря ти. Изпрати на България специални поздрави от Exxplorer. Мир, любов и метъл \m/

Интервю с Jon Schaffer от ICED EARTH

2011-09-29T09:24:00.002+03:00

Използвах възможността да поговоря за първи път с лидера на Iced Earth по повод новия албум “Dystopia”, новото начало за групата, както и за възмущението му от американските политици, изразено чрез страничния му проект Sons Of Liberty. Моментът няма как да е по-подходящ, защото Iced Earth ще изнесат първия си концерт в България на 21 ноември!

Здравей, Jon. Още в началото искам да те поздравя за страхотното шоу, което направихте на тазгодишния фестивал Wacken Open Air. Това беше и последният ви концерт с Mat Barlow. Предполагам, че моментът е бил много емоционален за теб?
- О, да. Със сигурност беше момент изпълнен със страшно силни и различни емоции за мен. Беше тъжно, но в същото време стана велик концерт, който бе добър начин да завършим съвместната си кариера. Все пак бях и много въодушевен за бъдещето – съвсем различно усещане.

Нека поговорим за бъдещето тогава. След няколко седмици излиза новият албум на Iced Earth - “Dystopia”. Как вървеше работата с новия ви фронтмен Stu Block? Доволен ли си от начина, по който това ново превъплъщение на Iced Earth звучи в “Dystopia”?
- Абсолютно! Смятам, че това е чудесна отправна точка, а Stu свърши страхотна работа, имайки предвид, че повечето от нещата, които трябваше да изпее, са различни като вокален похват, от това, което е правил до момента. Мисля, че той ще става все по-добър. Всъщност той израсна много откакто започнахме да работим заедно през март. Той е тотално отдаден на това, което прави и съм наистина щастлив.

Чух албума над 10 пъти досега и смятам, че е по-праволинеен, концентриран и ударен от предшественика си “The Crucible of Man”. Чувстваше ли нужда да си починеш от концепцията на “Something Wicked”, която беше в основата на последните ви два албума?
- Не толкова, че съм имал нужда да го направя, а просто исках да тръгна в друга посока. Когато започнахме да обсъждаме основната тема на албума и видяхме обложката, всичко си тръгна естествено. Съгласен съм, че албума е по-фокусиран, гневен и ударен. Това беше намерението ни.

Би ли ми казал нещо за двете бонус парчета “Iron Will” и “Soylent Green”. Решение на лейбъла или на групата беше да оставите точно тези две песни извън редовното издание и как звучат те в сравнение с останалите?
- От лейбъла ме помолиха да избера две от парчетата в албума, които да оставим за бонуси към ограниченото бокссет издание. Издателските компании в днешно време са принудени да измислят нови и нови атрактивни допълнителни неща, които да направят едно издание продаваемо, защото все повече хора теглят музиката от интернет. Това поставя и лейбълите и дистрибуторите в много тежка ситуация и от моя страна нямаше никакъв проблем да отделя две парчета. “Iron Will” е доста различна от останалите песни в албума и звучи по-химново и рокаджийски, с позитивно послание в текста. “Soylent Green” е базирана на филма със същото заглавие от 1973-та година. Парчето е много добро и не отстъпва с нищо на останалите, но просто решихме, че тези двете ще са бонусите. Освен това основният албум звучи много хомогенно с десетте песни, които са включени регулярното издание.

Миналата година излезе дебютния албум на страничния ти проект Sons Of Liberty, който се явява израз на твоята визия за това какво не е наред в настоящата политическа ситуация в Съединените щати. Друг музикант, с който съм си говорил и също е изразявал недоволство от ситуацията в Щатите е Blackie Lawless. Какво те възмущава най-много?
- Ядосан съм, защото не само хората в Америка, но и по света са много податливи на финансовия диктат, който се превръща в световен. Това, което ме възмущава най-много е, че валутните системи са основани на една голяма фалшификация и измама. Те създават тези милиони долари дългове за държавите, които възникват ей така - от нищото. Трябва сериозно да се поинтересувате как точно възникват паричните потоци и откъде идват, за да разберете защо светът е в такава беда. Всичко това няма нищо общо с демократите или републиканците. Всички са престъпници, защото всички тези хора са купени с парите на банкерите и огромните международни корпорации, които също са контролирани от банките. Това, което искам да направя чрез Sons Of Liberty е да разкрия същината на финансовите системи и да обясня да хората, на основата какви принципи всъщност е била основана нашата държава в самото начало. Искам да вдъхновя и други хора по света от идеята за свободата, а голяма част от тази свобода са честните пари. Ние имаме една много фалшива валутна система. Тези нечестни пари са средството, което тези големи корпорации използват, за да ни държат в подчинение. В основата на всичко са парите, парите и пак парите. Демокрацията е нещо измислено на хартия. Съединените щати не са основани с идеята да бъдат демократична държава. Това, че сме демокрация, ни се повтаря от всички политици постоянно, за да ни промиват мозъците и да ни накарат да мислим, че демокрацията е нещо хубаво, но тя не е. В исторически план, тя винаги е последната стъпка преди тиранията. Демокрацията дава власт на тълпата, която чрез нея да има възможността да краде от имуществото и състоянието на други хора. При конституционната република, не е възможно 99% от хората да отнемат правата дори на 1% и в това е разликата. Хората трябва да разберат, че няма нищо безплатно – всяко нещо си има цена и носи последствия. Трябва да разбереш, че наистина сме в голяма беда и хората по света трябва да се обединят и да се изправят срещу тези престъпници. Отвратен съм от всичко, което се случва и се надявам хората по света да се обединят зад идеята на свободата и да разберат например, че всички тези страдания в Близкия изток се дължат на неистинските пари. Това трябва да разберат хората! Това е целта на Sons Of Liberty. Хората трябва да спрат да гледат телевизия и да четат съвременни книги, а просто да изгледат някои от филмите, които са изброени на уебсайта на Sons Of Liberty. Ще разберат, че в действителност се случват много повече неща от тези, които лъжливите ни правителства се опитват да ни внушат. Sons Of Liberty е един вид революционно движение, което има за цел да припомни на хората зад какви идеи е стоял човек като Томас Джеферсън, който е написал Декларацията на независимостта. Това са били изумителни хора и ако има начин да се преродят сега и да видят в какво са се превърнали Съединените щати, те ще се отвратят. През последните години разбрах колко зле са всъщност нещата и на каква високотехнологична пропаганда сме подложени. Повечето от големите медии са абсолютно манипулирани и хората започват да го разбират и да превръщат интернет пространството в средство за истинска журналистика. Ще бъдем свободни, но всеки трябва да положи време и усилия да проучи нещата, да прочете тук-там за какво става въпрос. Няма да е лесно. Ще има борба.

Благодаря ти за искрения и пространен отговор, Jon. Имаш ли планове да издадете нов албум на Demons & Wizards (съвместен проект с Hansi Kursch от Blind Guardian)? Последният ви албум излезе преди цели 6 години!
- Имам желание, но няма да е точно сега. Говорили сме по въпроса с Hansi и със сигурност ще издадем още един албум на Demons & Wizards, но наистина не знам кога ще стане това, зашото в момента съм зает и посветен изцяло на Iced Earth. Ще ми е много трудно да отделя два месеца, които да прекарам с Hansi в Германия, за да композираме нов албум. Дано в скоро време успеем да го направим, но за целта трябва да синхронизираме графиците си и точно това е трудното.

Накрая трябва да спомена, че Iced Earth ще свирят за първи път в България на 21-ви ноември. Какво да очакват феновете от това шоу?
- Ще видят една група изпълнена с енергия, която свири от сърцата на музикантите. Ще видите, че в Iced Earth е вдъхнат нов живот. Имам предвид, че през последните 10 години не сме имали по-отдаден фронтмен и дори аз като лидер на групата не й бях достатъчно отдаден. През последното десетилетие наистина работех без вдъхновение, но чрез проекта Sons Of Liberty получих нов импулс. Сега съм много по-въодушевен и влагам повече страст в Iced Earth от когато и да било през последните години. Знам, че ще има и хора, които няма да приемат това ново лице на групата, но това не е проблем. Ще си спечелим нови фенове, а дайхард феновете винаги ще са с нас. Продължаваме напред!

Интервю с Peter Iwers от IN FLAMES

2011-09-26T14:33:00.003+03:00

Здравей Peter. “Sounds of a Playground Fading” излезе преди три месеца. Как виждаш албума днес, от дистанцията на времето?
- Горд съм с албума. Всеки път, когато правим нов албум, се опитваме да създадем нещо повече от това, което сме правили до момента. Стремим се да правим музика, която да харесваме доста време след като сме я създали, какъвто е случаят сега.

Новите парчета стоят ли естествено до старите ви класики, когато ги свирите на живо?
- О, да, абсолютно. Освен това за нас е огромна емоция да излезем пред публика и да изпълняваме съвсем нови парчета. Трябва да имаш здрави нерви. Чувството е страхотно.

Новият ви китарист Niclas вече напълно интегриран ли е в състава на групата? Свикнахте ли с неговия стил на свирене?

- Да. Въпреки че той не беше все още в групата когато записвахме новия албум, а се присъедини след това, вече мога да кажа, че е 100% част от In Flames. Освен това е страхотен китарист.

След като Jesper напусна групата миналата година, в състава на In Flames вече няма нито един оригинален член. Имали ли сте случай в който стари фенове на групата да ви обвинят, че вече не сте онази група, която те следват от самото начало?
- Винаги ще има хора, които се оплакват от това, но все пак в групата има музиканти, които са в In Flames от 15 години! Ние също сме част от наследството на бандата, така че не обръщаме внимание на такива неща. Решихме да продължим, а Jesper също е щастлив с новия си проект. Останахме приятели. Продължаваме да правим това, което винаги сме правили под името In Flames. Ако някой има проблем – не ни пука.

In Flames са една от малкото европейски групи (като не броим старите метъл класици), които са познато име в Съединените щати. Наистина ли е толкова трудно да бъдеш харесан от американската публика?
- Не смятам, че проблема е особеният вкус на американската публика а това, че за да те забележат там, трябва да правиш страшно много концерти и турнета. Това е огромна държава със страшно много групи. Това, което направихме ние е, че от 10 години насам правим по 2-3 турнета годишно в Щатите. По този начин постоянно напомняме на феновете за себе си. Това е единственият начин да пробиеш там, освен ако не си група, която издава радио хит-сингли, каквато ние очевидно не сме.

Ще изнесете втория си хедлайнерски концерт и общо трети в България на 30 септември. С какво той ще се различава от шоуто ви като съпорт на Slayer, когато свирихте на Kavarna Rock Fest през 2008 година?
- На първо място, сетът ще бъде доста по-дълъг и, разбира се, ще свирим парчета и от новия албум. Ще свирим някои песни, които не сме изпълнявали от доста дълго време и идваме с пълната си продукция – светлини, ефекти и т.н. Очаквам да бъде уникално шоу.

Интервю с ANTICHRIST

2011-09-01T10:30:00.001+03:00

Една от най-култовите млади траш банди издава съвсем скоро дебюта си “Forbidden World”, парчета от който вече чухте в „Бруталика”. Няма начин да не им задам няколко въпроса по повода…

И така – дебютният ви албум “Forbidden World” ще излезе на 30-ти септември. Каква е тайната да звучите толкова автентично олдскуул и в същото време да предлагате нещо свежо на траш феновете?

- Трудно е да кажем но все пак: слушаме много различни жанрове музика и черпим вдъхновение от много неща. За нас е много ценно и важно да търсим вдъхновение във филми, насилието в реалния живот, псевдорелигиозните „чудеса” и какво ли още не. Също така се опитваме да не копираме звученето на някоя определена банда, което според нас е много важно. Кое знае? Понякога е полезно да разшириш до известна степен кръгозора си. Или да попушиш малко. А – задължително трябва да се обърне сериозно внимание на продуцирането на записа. Не трябва да позволявате на някакви кретени, наричащи себе си „саунд инженери” да ви объркват с тъпите си модерни идеи за това какво точно е „добрият звук”. Това са глупости. Направете звука с много атмосфера и живот. Зъл и суров.

Групата е основана през 2005-та. Защо ви отне цели 6 години, за да издадете дебюта си?

- Преди 6 години, Antichrist беше повече идея отколкото група. Отне ни ивестно време да попълним състава и да се задействаме. Както и да е – през 2008-ма записахме демо със заглавие “Crushing Metal Tape”. Това беше първото ни демо, което се появи през пролетта на 2009-та и по това време бяхме само четирима. Gabbe Forslund записа соло китарите и баса. След това, за второто демо "Put To Death", което беше записано през 2009 и издадено през 2010-та, към нас се присъедини лудия ни басист Gobbe Henningsson. След това демо решихме да запишем дългосвирещ албум и вече бяхме провели първоначални разговори със Steffen от High Roller Records. Отне ни доста време да създадем и запишем албума, защото имахме и проблеми в студиото, но сега след като всичко е готово, сме доволни от резултата.

Групата получи доста внимание в ъндърграунд средите когато Fenriz спомена Antichrist в култовия си блог. Колко важен беше този факт за групата?

- Разбира се много се радваме, че хора като Fenriz, както и други истински хеви метъл маниаци, харесват музиката ни и сме сигурни, че някои хора са разбрали за нас именно благодарение на Fenriz, така че – респект за него!

Antichrist ще свирят на тазгодишното издание на фестивала Live Evil в Лондон в края на октомври. Този фестивал е официално подкрепен от списание Terrorizer, което също е яко.

- О, да. Ще свирим на този фестивал точно заради публикацията в блога на Fenriz. Този фестивал ще е убийствен. Очакваме го с нетърпение, но за нас не е толкова важно кой точно го подкрепя или спонсорира. Хората, които го организират са свестни момчета и за нас винаги е страхотно изживяване да свирим на ново място. Дано Лондон ни посрещне подобаващо!

Бихте ли споделили с читателите на блога на „Бруталика” трите ви любими забравени олдскуул класики?

- Хехе, почти невъзможно да се отговори на този въпрос, но ще ви дадем няколко примера за неща, които харесваме. Ето някои от сегашните ни фаворити:

Dark Quarterer - S/T
Black Hole - Land of Mystery
Black Evil - Gravy Lust [demo]
Astaroth - The Long Loud Silence
Gunfire - Demo Compilation

Безумна, италианска, сурова хеви метъл мания!!

MASTODON – “The Hunter”

2011-08-22T10:36:00.004+03:00

Дългоочакваният пети албум на Mastodon излиза официално на 27 септември, но благодарение на Орфей Мюзик, имам удоволствието да го чуя повече от месец преди това. Американците от Атланта, Джорджия, за пореден път предлагат амалгама от звуци, която със сигурност ще доведе до оргазъм всеки фен на групата. В същото време, Mastodon продължават да предлагат музика, която е доста трудносмилаема и отново няма да се превърнат в мейнстрийм любимци, което всъщност е чудесно. Ние не искаме от тях това.

“The Hunter”, който се появява две години и половина след възторжено приетия „Crack The Skye”, съдържа 13 парчета, както и два бонуса за луксозното издание. С откриващото “Black Tongue” имахме шанса да се запознаем още преди 2 седмици – парчето продължава оттам където свърши “Crack The Skye”, с много мелодия, тежка ритъм секция, и уникални китари, които успяват още в самото начало да увлекат слушателя дълбоко в атмосферата на албума. Първият официален сингъл “Curl Of The Burl” е и първата изненада в звученето на „мастодонтите”, защото противно на очакванията, предлага по-слушаема рокаджийска структура, очевидно предназначена за многократно въртене по американските радиостанции. Имаме дори „оооо-ооо”-припев, но не се плашете – всичко е с една идея по-нестандартно, оригинално и интригуващо отколкото би го направила една различна от Mastodon група. “Blasteroid” е отпратка към по-екстремните звуци в “Remission”, с резки вокални изблици, които надграждат композицията, която става все по-наситена и агресивна с всяка следваща секунда.

От този момент нататък, албумът започва да се разгръща пласт по пласт, с насищане на рифове, хармонични мелодии и извънземни барабани. “The Octopus Has No Friends”, “All The Heavy Lifting”, “Dry Bone Valley” и “Bedazzled Fingernails” са сравнително кратки композиции, със структурирана постройка и запомнящ се главен риф, а овациите, както обикновено обират барабаните на Brann Dailor. Заигравката на думи в “Stargasm” е повече от подходяща – увлечението на музикантите по 70-тарския прогресив е отново изведено на преден план в разчупените, но много мелодични китари, но за разлика от Opeth например, преклонението към 70-те не е толкова самоцел, колкото още един подход при непрестанното музикално израстване и творческа идентичност. Казано по друг начин, Мastodon нито за миг не губят и грам от уникалността си, а майсторски успяват да вплетат акценти от различни музикални стилове, които са им повлияли през годините. Още примери за точно това са гениалните “The Hunter”, “The Thickening” (жесток припев – не мога да си го избия от главата!!!) и “The Sparrow”, които обаче се отличават и с прекрасни мелодични вокали. Всъщност, интересно е да се отбележи, че въпреки все по-достъпното изпълнение на вокалните партии във всеки следващ албум на Mastodon, групата продължава да бъде енигма за много голям брой от рок феновете, за които е непонятен категоричният отказ на американците да поемат по една утъпкана музикална формула в името на повече продажби. Удоволствието от слушането на тази музика не е лесно и мигновено. Mastodon са като онзи любим филм, който през първите 30 минути върви ужасно мудно, но след като свърши, попада категорично в класацията ви за вечни шедьоври.

Ако трябва да обобщя, въпреки че една седмица слушане е твърде недостатъчна за генерализации, “The Hunter” дава още повече пространство за мелодията в музиката на Mastodon. В почти половината от парчетата имаме и хармонични вокали и дори хорово изпълнение (!!!), което прави от албума най-епичната им творба. На 27-ми септември си отворете добре ушите и се насладете на поредното музикално пиршество, което ни предоставя може би най-талантливата млада банда, която се е появявала в последните 20 години.

10/ 10

Интервю с Nick Holmes от PARADISE LOST

2011-07-13T12:52:00.007+03:00

Точно осем дни преди третата поява на Paradise Lost в България, поговорихме с фронтмена Ник Холмс за депресията, “Draconian Times” и колко хубаво е да срещаш стари приятели по фестивалите…

Здрасти, Ник. Нещо май не се разбрахме за точния час на интервюто?
- А, не. Просто аз съм се заблудил, че подаденият час е според английското време. Давай.

Изминаха вече цели две години откакто излезе “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Работите ли вече по нов албум?
- Да, вече пиша материал за него. Всъщност работим по следващия ни албум още от декември. Ако всичко върви нормално, мислим да влезем в студио към края на тази година.

Иска ми се да те попитам нещо за видеоклипа, който заснехте към заглавното парче от албума “Faith Divides Us”. Бях наистина впечатлен от него. Как стигнахте до идеята за заснемането на толкова депресарски и въздействащ клип?
- Честно казано, не се сещам чия беше идеята. Харесвам клипове, в които се акцентира върху една фигура и на едно действие, което се случва в хода на цялото времетраене. По този начин музиката е като саундтрак към това, което се случва на екрана. Нещо подобно казах на режисьора и се получи един наистина доста смущаващ клип. Това ми харесва от една страна, а от друга – не съвсем. Доста неприятен клип, който е атака срещу възприятията на зрителя.

Това парче определено беше есенцията на последния албум – не само заради музиката, но и заради това видео. Поздравления за страхотната работа.
- Важно е да се спомене колко добра актриса е момичето в клипа. Защото ако не играеше толкова добре, ефектът нямаше да е толкова смущаващ.

Определено! Добре, Ник, тази година направихте няколко специални концерта по повод 10-годишнината от издаването на “Draconian Times”. Какво мислиш за този култов албум днес?
- Все още смятам парчетата за много силни. Албумът като цяло е по-темпов. Все още звучи показателно за времето, през което е композиран. Доста различен е като запис от нещата, които излизат днес. Ако трябваше да запишем този албум днес, то той нямаше да звучи по същия начин. Все още се гордеем с този албум и свирим доста парчета от него по концертите си.

Наскоро четох едно интервю с теб в списание “Terrorizer”, в което споменаваш, че “Draconian Times” е единственият ви албум, за процеса на чието създаване нямаш никакъв конкретен спомен. Наистина ли е така?
- Странно е, да. Спомням си определени моменти от творческия процес, но нямам конкретна идея за това как стигнахме до завършения резултат. Не знам дали това е защото го написахме бързо. Обикновено не работим така, а обмисляме внимателно това, което композираме. Даваме си няколко седмици време и се връщаме на дадено парче, за да видим дали отново ни харесва. За този албум нямам спомен да сме правили нещо подобно. Получи се много спонтанно и вероятно това е причината да е толкова добър, въпреки, че това не винаги е рецепта за успех.

Paradise Lost ще бъдат хедлайнери на първата вечер от Kavarna Rock Fest следващата седмица, а това ще бъде първия ви концерт на открито в България. Какъв сетлист сте подготвили?
- Ще свирим горе-долу същия сет като на европейското ни турне наскоро. Ще има доста неща от “Draconian Times” и доста тежки парчета. Всъщност се канех да го пусна в twitter профила си, за да можете да го видите и да се оплаквате предварително, хаха! Тъкмо ако има някой недоволен от сетлиста ще може да се оплаче още сега и така след концерта всички ще са доволни, хаха! В общи линии сета ще е тежичък.

Не знам дали си обърнал внимание, но на този фестивал ще свирите в компанията на страшно много готик и дарк метъл банди. Освен вас ще свирят и Opeth, Katatonia, Moonspell, Lake Of Tears, Tiamat. Познавате ли се с момчетата от тези групи?
- О, да. Няма как да си на сцената от близо 25 години и да не си се виждал с почти всички групи от сцената по фестивалите. Приятели сме и с Opeth и с Moonspell. Познаваме всички тези банди.

Очертава се доста интересна атмосфера на тазгодишния Kavarna Rock Fest с толкова много групи с мрачно звучене.
- Всъщност когато ходиш често по фестивали като фен и виждаш познати лица в тълпата, се получава нещо подобно и за членовете на групите, които се виждат зад сцената. Винаги е хубаво да се видиш с някой стар приятел. Очакваме с нетърпение да дойдем в Каварна.

Интервю с Daniel Liljekvist от KATATONIA

2011-07-12T11:14:00.006+03:00

Здравей, Даниел. Като погледнем назад към последните ви 3 албума “Viva Emptiness”, “The Great Cold Distance” и “Night Is The New Day”, се вижда, че те излизат точно през 3 години. Това значи ли, че през 2012-та можем да очакваме нов албум на Katatonia?
- Леле, изминаха ли вече 3 години? В момента сме в начален стадий на писането на материала за нов албум. Мисля, че Йонас композира музика вкъщи и записва някои китарни мелодии, но все още не знам за конкретни планове кога ще влезем в студио. Би трябвало записите да се случат в края на тази година или самото начало на следващата, но като се има предвид, че сме на турнета чак до декември, не знам как ще се случи. Честно да ти кажа, нямам търпение да започнем записи за нов албум, защото ми писна да свирим старите парчета отново и отново.

Чуват се слухове за съвместна работа със Стивън Уилсън от Porcupine Tree. Той е известен както с факта, че е голям професионалист, така и с това, че внесе собствената си визия за звученето на групи като Opeth и Anathema. Ще работите ли с него?
- Поне аз не знам за такова нещо. Мисля, че Йонас беше споменал някъде, че заедно със Стивън са работили по продуцирането на вокалите за “Night Is The New Day”, но не знам дали сега се случва нещо такова. Аз самият бих се радвал да работя със Стивън.

Ще ни кажеш ли кои барабанисти са ти оказали най-голямо влияние, за да се захванеш с този инструмент?
- Мисля, че сегашният ми стил на свирене е много повлиян от бившия барабанист на Pearl Jam - Дейв Абрузъс: техниката му на свирене и начинът, по който подреждаше барабаните си. Когато през 93-та започнах да свиря с някои местни пънк групи бях много повлиян и от барабаниста на Refused – Дейвид Сандстрьом, който е един от най-добрите в света по мое мнение. В крайна сметка обаче, човек се вдъхновява да свири не само от други музиканти. Понякога са достатъчни един чипс и 2 бири или някой добър филм. Има толкова много талантливи барабанисти, че се опитвам да попия по нещо малко от всеки, който харесвам.

Притеснявате ли се, че ако се наложи да направите шоуто си на Kavarna Rock Fest през светлата част на деня, това би се отразило върху въздействието ви над публиката? Може ли Katatonia да бъде толкова силно депресивна и на дневна светлина?
- Когато свирим през деня и особено ако е много горещо, това няма как да не се отрази на цялостното ни послание и да не ни изтощи. Все пак песните ще са си същите, въпреки, че може би няма да е така въздействащо както ако концерта беше късно вечерта. Дано хората дойдат да ни гледат дори и по това време. От друга страна, като свирим по-рано, така ще ми остане време да купонясвам след това, хаха!

Някои от бандите на Kavarna Rock Fest нямат нищо общо с тежките звук и настроение на изпълнители като вас, Paradise Lost или Moonspell. С какво може Katatonia да спечели феновете на Sonata Arctica например?
- Нямам никаква представа. За мен това не е съревнование. Феновете си решават какво да чуят и какво не. Свирили сме с Paradise Lost и Moonspell и преди, така че ще е яко. Всъщност не бях чувал за този фестивал преди. Отдавна ли съществува?

Да, доста отдавна. Досега са гостували наистина големи имена като Manowar, Slayer, Heaven & Hell, Dream Theater, Accept… Знаеш, че е на морето, нали?
- Да. Затова решихме да отскочим дотам от Румъния. Страхотно. Очаквам го с нетърпение.

Даниел, можеш ли да ни кажеш какво е положението със страничния ти проект Komotio, в който свириш на китара. Активна ли е групата?
- Не, доста тихо е на този фронт. Всеки се занимава с много неща в момента. Аз и Sodomizer сме постоянно на турнета, а ако случайно не сме на път, сме заети с Katatonia или Bloodbath. Двамата живем в един град и се засичаме по летищата когато пътуваме с групите. Всъщност преди 3 седмици говорихме за Komotio с останалите момчета от групата и може да направим нещо преди да замина с Katatonia за турнето в Щатите. За мен и Sodomizer е важно да правим и музика, която е различна от тази на титулярните ни групи. Да свирим на малки концерти, без нищо специално – просто пънк-рок шоу. Всичко при Katatonia е толкова професионално и изпипано до най-малкия детайл – големите продукции и т.н., а аз харесвам и по-прям, пънкарски, хардкор звук. Ще направим поне едно шоу с Komotio в недалечно бъдеще. Замислям се обаче, че не съм свирил на китара от 3 години и дори не си спомням акордите на парчетата, хаха!

Стоян Цонев, Александър Радичев

Интервю с Tony Kakko от SONATA ARCTICA

2011-07-12T09:29:00.005+03:00

Здравей Тони. Това ще бъде второто ви гостуване в Каварна. Първото беше през 2008-ма. Обичате ли да свирите в по-нетрадиционни места като Каварна, който е малък град, но с огромното предимство да е до морето?
- Това е много красиво място с по-интимна обстановка, каквито посещаваме рядко, затова съм сигурен, че ще си изкараме фантастично.

Sonata Arctica има много солидна фенска подкрепа в България и много българи пътуват редовно, за да гледат концертите ви в чужбина. Успявате ли да поддържате редовна връзка с феновете ви извън Финландия?
- Опитвам се да отговарям на колкото е възможно повече имейли, но ми отнема по 8 часа на ден, за да успея да отговоря само на половината от писмата, които получаваме. Разбира се това е освен бизнес кореспонденцията, която водя. Понякога е много интересно и приятно, че в нашето малко градче във Финландия идват фенове, които искат да разберат откъде е групата. Често се срещаме се с такива хора и чувството е страхотно.

Нека те питам нещо за тазгодишното издание на фестивала Kavarna Rock Fest. Ще свирите първия ден, в компанията на групи като Paradise Lost и Katatonia, които стоят доста далеч музикално от вашия стил. Какво мислиш за тази нетрадиционна комбинация от музикални жанрове в един и същи ден?
- Хубавото е, че хора, които са там, за да видят Katatonia и си нямат никаква идея кои са Sonata Arctica, ще имат възможността да ни чуят и видят и току-виж са ни харесали. Абсолютно същото е валидно и с обратен знак. Добре е да има разнообразие от групи и стилове, което води много различни групи фенове на едно място. Това е много добра промоция за групите и е бонус за феновете, защото получават шанса да чуят музика, за която не биха се сетили при други обстоятелства. Никога не се знае какво може да ти допадне в някой момент. Една група, която не си харесвал до момента по някаква причина, може да ти влезе под кожата точно на този фестивал.

Мислиш ли, че липсата на втори китарист и по-засиленото присъствие на клавишни и оркестрации е успешна формула за Sonata Arctica?
- Хм… не знам. За нас това проработи. Знаеш, че започнахме в състав подобен на този на Stratovarius, защото те са много успешна група и решихме да работим по същия начин. В същото време не бягаме от промените. Не мога да си представя обаче как ще се впише шести човек в състава на Sonata Arctica. Може би някой ден ще пробваме да тръгнем на турне с двама соло китаристи, защото това отваря звука, придава му още тежест и дава допълнителни възможности при аранжиментите. Разбира се в момента нашият пианист Хенрик свири по начин, който покрива звуковата ниша, която би заела още една соло китара.

Тони, можеш ли да ми кажеш дали новите ви албуми продават повече копия от първите ви издания?
- Мисля, че всеки албум след първия се е продавал в горе-долу един и същ тираж – около 100 000 копия в рамките на няколко години. Често казано, не съм навътре в тези цифри. Просто се опитвам да правя това, което обичам, и се надявам това да носи удовлетворение и на други хора.

А възможно ли е някога да запишете албум, в чийто текстове няма любовна история?
- Да, възможно е, хаха. Не искам да го правя, но е възможно. Знаеш ли – получаваме много писма от фенове, за които тези истории са нещо важно. Човешките взаимоотношения са основна част от текстовете ни и много хора могат да открият частица от собствените си житейски преживявания в нашите албуми. Възможно е дори да намериш частица надежда в тях тогава, когато се чувстваш съкрушен от някоя негативна емоция. Разбира се, това не са някакви емо текстове, въпреки че ни критикуват в тази посока, но… за мен просто е удоволствие да пиша. Някои от най-положителните реакции от фенове, които съм получавал, са именно във връзка с тези песни.

Не смяташ ли, че цялата тази натовареност и сложност в музиката ви я прави твърде не-радиофонична? Това не ви ли спира да станете още по-известни?
- Да, смятам, че песните са така или иначе твърде дълги, за да ги въртите по радиото, хаха! В следващия албум обаче ще опитаме да направим парчетата по-концентрирани – нещо в рамките на около 4 минути. Ще опитаме различен подход този път. От друга страна, ако една група се върти твърде често по радиото, вече губя желание да си купя албума. Това е моята гледна точка. По една песен от албум е ОК, но не е нужно да се извъртят всички най-яки парчета в албума, защото тогава ще съм разочарован от останалата част, ако си го купя. Друг пък може да каже, че като започнат да те въртят често по радиото или продаваш повече албуми, значи си се продал на индустрията. Дано продължим да се занимаваме с музика още дълго време преди да се пенсионираме, хаха.

Стоян Цонев, Димитър Риков

Как се каляваше стоманата – JUDAS PRIEST. София. 8 юли 2011 г.

2011-07-11T10:39:00.010+03:00

Какво ли може да се напише след такъв концерт? Всеки, който е присъствал на безжалостната сеч, претворена от хеви метъл легендата Judas Priest знае, че подобно шоу може да бъде съпреживяно, но не и описано с думи. Все пак... поне ще се опитаме.

Вероятно последния концерт на Judas Priest в България започна наистина идейно. Сценичните декори все още бяха скрити зад огромна завеса с надпис „Epitaph”, когато светлините угаснаха и от високоговорителите започна…. “War Pigs” на Black Sabbath!!!! Всеки знае, че Priest и Sabbath са от района на т.нар. “black country” в Англия – Бирмингам, Уест Бромич и по-малките градове в околността. Концепцията беше ясна – ето откъде идваме и кои сме всъщност. След около 3 минути Sabbath, парчето беше прекъснато, за да чуем интрото „Battle Hymn”, след която Judas Priest започнаха сета си с “Rapid Fire” от култовия албум “British Steel”. Декорът беше умопомрачителна интерпретация на пушещите комини на металургичните заводи от „black country”, заедно с табела “Welcome to the home of British Steel”, а звукът отговаряше напълно на високите стандарти, които британците винаги са си поставяли. Всъщност единственото и то само донякъде основателно притеснение у феновете за класата на шоуто, което щяха да видят, беше дали Роб Халфорд ще бъде в добра форма. Фронтменът на Priest, който през август тази година ще чукне точно 60 години беше меко казано в ЧУДОВИЩНА форма и явно беше решил да изпита здравината на тъпанчетата ни при високите честоти. Без никакво преувеличение можем да кажем, че вечерта на 8 юли 2011 г., Роб Халфорд изнесе един от най-силните концерти в кариерата си, като изпя 1:1 всички парчета в предългия сетлист, обхващащ всички (!) албуми на групата, с изключение на противоречивите творби с Тим Оуенс зад микрофона.

Липсата на Kей Кей Даунинг не се забеляза, защото младият му заместник Ричи Фокнър свири със завидно самочувствие, огромна класа и чудесно сценично присъствие до батко си Глен Типтън. Събеседникът ни в радио интервюто отпреди седмица Йън Хил мачкаше здраво на баса, създавайки заедно с машината Скот Травис съкрушителна ритъм секция. Всички предпоставки за една достойна епитафия на активния концертен живот на легендите бяха налице и една след друга се заредиха класиките “Metal Gods”, “Judas Rising”, “Never Satisfied”, полу-акустичния вариант на “Diamonds And Rust”, “Turbo Lover”….

Гвоздеите на вечерта обаче без съмнение бяха уникалните композиции „Beyond The Realms Of Death” и “Blood Red Skies”, които Халфорд отново закова с лекота. В един момент наистина се чудехме дали този човек е обладан от зъл демон точно тази вечер или си е просто луд, но такива безумни крясъци не бяхме чували на концерт дори на блек метъл банда. Сигурен съм, че някои от по-умерените рок фенове на Mike & The Mechanics или Whitesnake са сънували кошмари в нощта след концерта. Халфорд направи и реверанс към публиката, оставяйки ни да изпеем целия текст на химна „Breaking The Law”, при което се почувствахме част от магията, която петте музиканти творяха от сцената.

И така…. нужно ли е да продължаваме? Все пак е важно да се спомене изумителният факт, че заедно със закупена тениска от мърчандайза, феновете получаваха касова бележка! Похвално. Разбира се, имаше и идиотизми, като този да се сложат 2 химически тоалетни на стълбите, по които хиляди хора влизаха и излизаха от стадиона сред кошмарна смрад…. но…. c’est la vie.

Дори това наистина да беше последната поява на Judas Priest в България, всеки един, който успя да я види, може да бъде спокоен, че е запазил спомена за тази институция в най-добрата й форма. Респект и поклон пред Judas Priest, които след 40 години на върха, все още продължават да веят високо флага на безкомпромисния, британски heavy fucking metal!

снимки на Judas Priest: Ясен Немски за Болкън Ентъртейнмънт

Интервю с Ian Hill от JUDAS PRIEST

2011-07-06T14:36:00.011+03:00

Броени дни преди старта на фестивала “Sofia Rocks 2011” се свързахме с басиста и най-дългогодишен член на групата – Ian Hill, за да поговорим за миналото, настоящето и бъдещето на британските метъл легенди.

Иън, ти си най-дългогодишния член на Judas Priest от настоящия състав. Поглеждайки назад към тази 40-годишна хеви метъл кариера, какво чувстваш? Със сигурност удовлетворение и гордост, но все пак изпълнена ли е мисията на Judas Priest?
- Не бих казал, че е. Със сигурност бяха едни дълги и вълнуващи 40 години, през които преживяхме много промени не само в групата, но и в музиката въобще. Начинът, по който музиката се записва и се продава е коренно различен от времената когато започнахме в края на 60-те и началото на 70-те. А що се отнася до мисията на Priest – ние продължаваме! Не смятаме да убиваме групата. Ще продължим да концертираме, но занапред ще изнасяме избрани концерти, на по-малък брой дати и като цяло ще прекарваме по-кратко време на път. Това турне ще продължи близо две години, като включим в този период и издаването на новия ни албум. Това означава, че ще бъдем страшно дълго време далеч от дома, а в крайна сметка правим това от цели 40 години. В един момент започваш да се замисляш колко още по две години на път имаш сили да издържиш. Това вероятно ще е последното ни толкова мащабно световно турне, но по-нататък ако изникне възможност да свирим по големи фестивали или специални събития, със сигурност ще го правим. Това, с което се занимаваме ни доставя твърде голямо удоволствие, за да го изоставим. Просто ще намалим малко темпото.

Фактът, че продължавате е успокоителен за феновете. В тази връзка, как се чувстваш на сцената по време на настоящото турне, когато от дясната ти страна свири Ричи Фокнър? Със сигурност е странно усещане да свириш за първи път от толкова години без приятеля и съученика си Кей Кей Даунинг?
- О, разбира се. Кен липсва на всички ни. Заместникът му обаче е страхотен музикант и човек. Много е талантлив. Сигурен съм, че всички ще го приемат много бързо, ако вече не са го направили, защото в youtube има толкова много концертни клипове и феновете вече могат да си изградят представа за Ричи. Кен е приятел на всички в групата от страшно дълго време, а аз се познавам с него от 5-годишна възраст. Все още сме близки и в добри отношения. Направихме всичко, което можахме да го убедим да не се отказва, но той беше непреклонен. Оказа се, че не може да прекара толкова много време на турне, а и започна да ни притиска времето за издаване на визи, резервация на самолетни билети и т.н. Наложи се да продължим без Кен.

Глен Типтън вече спомена, че работите по нов албум и плановете са да излезе следващата пролет. Какво можеш да ни кажеш ти по този въпрос?
- Имаме 3 почти завършени и грубо миксирани парчета. Издателите ни от Sony все още не са сигурни какво да правят – дали да ги издадат като предварителна промоция или да изчакат момента и да издадат направо целия албум. Следващият албум ще бъде по-праволинеен Priest – в общи линии продължаваме оттам, докъдето стигнахме с “Angel Of Retribution”. Няма да бъде концептуален като “Nostradamus”, защото така или иначе мнението ми е, че всяка група има потенциал да запише само един албум с подобен замисъл. Както казва Глен, голяма част от музиката е композирана, а някои парчета вече са записани. Смятаме да продължим със записите в началото на следващата пролет, с идеята да издадем албума през лятото на 2012-та. Чака ни сериозна работа през следващите 12 месеца, хаха.

Иън, винаги съм искал да те питам какво е личното ти мнение за сценичната роля и присъствие на басиста в една група. Ти винаги си стоял леко на заден план и встрани от светлината на прожекторите, в пълен контраст със сценичното присъствие на басисти като Стив Харис или Гийзър Бътлър например.
- Хммм, ами като се замисля това е така още от ранните дни на групата, когато сцените бяха малки и нямаше особено пространство да се разхождаш напред-назад, хахаха! Освен това свиря на бас педали, което ме държи ангажиран. За мен сценичното перчене никога не е било нещо важно. Ролята на басиста е с помощта на барабаниста да изгради основата, върху която да се гради цялото звучене. А чувал ли си шегата, че ролята на барабаниста и басиста е да се грижат за това китаристите и вокалиста да изглеждат добре? Това е положението – не съм нито китарист, нито певец. Стоя до Скот и правим ритъма за всички останали.

Judas и Black Sabbath са две от най-влиятелните институции в метъла в световен мащаб. И двете групи сте от Бирмингам. Получавате ли признание в родния си град? Разпознават ли ви младите хора по улиците?
- Имаме нещо като местна алея на славата в Бирмингам и доколкото знам наскоро оказаха честта на Ози. Май че и останалите от Black Sabbath са там. Всъщност ние не сме точно от Бирмингам, а от Уест Бромич и Уолсол. Глен е от предградията на Бирмингам. Но кой знае – може да си разширят хоризонта и да включат и Уест Бромич в търсенето на известни хора от региона, хаха! Смешното е, че тъй като в началото на кариерата си прекарахме доста време в чужбина, и до днес, дори в Англия има много хора, които ни смятат за американска група! Наистина сме леко пренебрегнати по родните ни места, което е малко тъжно, но не и неочаквано. Дано някой ги подсети за нас, хаха. Не че това е някакъв проблем, но все пак е признание, също като това да получиш „Грами” или албумът ти да получи златен статус. Това е винаги черешката на тортата, но все пак основната причина да се занимаваме с това е любовта ни към музиката.

Иска ми се да попитам и теб, след като разговаряхме с Роб Халфорд, дали все още планирате да поставите на сцена целия двоен албум “Nostradamus”? Споделяш ли моето мнение, че и до днес този албум остава неоценен и някак неразбран?
- Да, съгласен съм. “Nostradamus” очевидно не беше традиционен албум за Priest и това може би е предизвикало объркване сред някои от старите ни фенове. Смятам обаче, че този албум е много стойностен и дори бих казал, че съдържа най-добрата и изпипана музика, която сме композирали. Възможност винаги има. Съществуват толкова много начини идеята да се осъществи: дали ще го направим само с групата, ще вземем някой клавирист, който да свири оркестралните партии или пък ще качим на сцената цял оркестър. При всички положения, ако идеята се реализира, това означава да положим огромен труд. В албума са вплетени страшно много детайли, чиято липса ще бъде осезателна ако не присъстват в лайв шоуто. Но, пак казвам, напълно възможно е да го направим.

Judas Priest ще бъдат в България за втори път на 8-ми юли като хедлайнери на фестивала “Sofia Rocks”. Предишното ви гостуване беше през 2004-та година с Queensryche като съпорт. Какво е чувството да излезеш последен на сцената и то след такива легенди като Saxon и Whitesnake? Познавате ли се с музикантите от тези групи?
- Познаваме се с Whitesnake от дълго време и сме работили често заедно през годините. Кои каза, че са другите групи?

Например Saxon.
- Наистина ли и Saxon ли ще свирят? Хаха – това е много яко! Оооо – познаваме се и с тях от цяла вечност. В момента предполагам, че сме по-популярни и от двете групи и именно затова оглавяваме фестивала. В някои държави може Whitesnake да са по-известни, но смятам, че като цяло, в момента ние сме по-големи. Или първи сред равните – нека го кажем така, хаха!

Накрая да те питаме какво могат да очакват българските ви фенове от шоуто на 8-ми?
- Уау, амии…. ще бъде много шумно, много тежко и няма да можете да танцувате, хахаха! Със сигурност ще бъде жестоко Priest шоу. Правим всичките си номера – ще има много светлини, пироефекти, ще го има и мотора, разбира се. Феновете ще бъдат във възторг – сигурен съм!

Интервю с Geoff Tate от QUEENSRŸCHE

2011-05-25T15:30:00.007+03:00

Свързахме се с фронтмена на прогресив-метъл легендите Queensryche по повод новият им студиен албум, озаглавен “Dedicated To Chaos” (в България на 27 юни, чрез Орфей Мюзик). През по-голямата част от кариерата си, Queensryche избират трудния път да се развиват и да не повтарят звученето си, затова всеки следващ албум звучи изненадващо за феновете. Сполучлив ли е този път поредният експеримент, ще разберете от отговорите, които Джеф Тейт даде на Стоян Цонев.

Здравей Джеф. Радвам се да си говоря с теб отново. Първият ни разговор беше по повод албума „American Soldier”. Първо, искам да те поздравя за 30-годишния юбилей, който отбелязвате с Queensryche. Доволен ли си от това, което групата постигна през тези години?
- Разбира се. Тази група е част от живота ми. В крайна сметка съм бил в групата повече време отколкото не съм бил в нея, хахаха! Това е едно страхотно житейско „пътуване” за мен и сме щастливци, че продължихме да правим музика през всички тези години.

Имате нов албум, който се казва “Dedicated To Chaos” и излиза на 27 юни. Имах време да го чуя 3 или 4 пъти преди това интервю и мисля, че албумът ще изненада със звученето си много от старите фенове. Какво мислиш по въпроса?
- Никога нямам и най-малка идея как биха възприели феновете ни даден албум. Това, което се надявам е, както винаги да го изслушат с отворено съзнание и дано в крайна сметка успеят да открият в него нещо, което да ги заинтригува.

В този албум се прокрадва усещането, че по-голямата част от парчетата са сътворени просто като резултат от джем-сешъни в студиото, а не са композирани по класическия начин. Това усещане беше ли търсено съзнателно?
- Още веднъж, мисля, че всеки възприема музиката по различен начин. Музиката като изкуство въздейства на различните хора по различен начин. Това се отнася и за впечатлението за това, как е сътворена тази музика. Не бих казал, че това е начинът, по-който съзнателно сме работили по албума, но някои от парчетата са композирани така, както работехме преди години. Като цяло, работихме извън установените от самите нас рамки и се опитахме да създадем сбор от различни песни, вместо един концептуално обвързан албум, какъвто беше предишния. Искахме да съпреживеем по нов начин изкуството да сътвориш една нова песен– да преоткрием удоволствието от правенето на музика и именно затова някои от парчетата добиха завършен вид вследствие на работата на всички от групата в студиото. Атмосферата беше такава.

Музиката в новия албум звучи толкова различно от метъла и съответно от стила в дебютния ви албум, а в същото време Queensryche ще бъдат съпорт на английската част от прощалното турне на Judas Priest - една от най-същинските хеви метъл групи от старата школа. Това означава ли, че на тези концерти ще свирите по-малко парчета от „Dedicated To Chaos” и ще акцентирате на по-тежки неща?
- Все още не знам точно какъв ще е сета ни за тези дати. Ще започнем репетиции за това турне в края на този месец. Тази година за нас е важно да отбележим 30-годишнината си и затова ще свирим парчета от всички албуми. Когато говорим за „метъл”, трябва да знаем, че това е просто едно определение, един термин. Това е название на жанр, което някой е измислил и етикет, който някои хора поставят на определена музика. Това, от което се интересуваме в Queensryche, е да не попадаме в някаква определена категория, която някой би ни лепнал. Ние не се определяме нито като метъл, нито като каквото и да било друго, освен като Queensryche. Тези определения и категоризации винаги са ни поставяли в трудни ситуации, защото обикновено правим неща, които са различни от очакванията на хората.

Джеф, новият албум ще бъде издаден и в лимитирана версия с цели четири бонус парчета. Би ли ни казал дали тези четири песни се отличават по нещо от останалите, защото ние имахме възможността да чуем само стандартната версия на албума?
- Отново ще кажа – преценката за това как звучи музиката, трябва да бъде оставена на всеки отделен слушател. Аз самият никога не се интересувам от мнението на някой друг за музиката.

За музикант с име като твоето, това не е изненадващо. Нека ти задам още един въпрос, който по всяка вероятност няма да ти бъде приятен. Как се чувстваш по повод цялата тази критика и разочарование, което изразиха дългогодишни фенове на групата по повод турнето ви „Cabaret”? Сякаш това беше твърде голяма крачка встрани що се отнася до имиджа и посланието, с които Queensryche станаха известни?
- Хм, всъщност „Cabaret” турнето беше прието доста добре. От 14-те концерта, десет бяха напълно разпродадени, което си е доста впечатляващо, като имаме предвид състоянието на икономиката по това време, особено в Щатите. Повечето от турнетата на други групи отбелязаха много ниска посещаемост. За нас това турне беше много забавно и също така много вдъхновяващо от артистична гледна точка. И пак – очакванията на другите към нас, не са нещо, което ни интересува. За мен, ако постоянно се съобразяваш с очакванията на другите, това ще означава да си твърде ограничен във възможностите си като творец.

Като фен бих искал да те попитам дали можем да се надяваме на хедлайнерски дати в Европа? Засега на сайта ви са обявени само фестивални участия за нашия континент.
- Турнето тепърва започва да се оформя в цялост и оттук нататък ще слагаме почти всеки ден нови дати на сайта. Така че, съветвам всеки който иска да ни види, да проверява редовно www.queensryche.com.

След солидна кариера от над 30 години с Mob и след това Queensryche, чувстваш ли все още амбицията да бъдеш лидер в прогресив рока и какво да очакваме оттук-нататък от Queensryche?
- С абсолютна увереност мога да заявя, че не искам да бъда лидер на каквото и да било освен Queensryche, хаха! Не искам да бъда наричан прогресив, метъл, ню-уейв, индъстиъл или с каквото и да е друг термин, защото това ме кара да изтръпвам. Виж, аз просто творя изкуство, което е отворено за интерпретации. На някои ще им хареса, други няма да го въприемат. Нещата се свеждат до нещо много просто – една песен или ти харесва или не. Има и вариант, при който след време започваш да харесваш парчето, което първоначално не ти е допадало. Това съм забелязал през годините – типична човешка реакция.

Джеф, използвам повода да те помоля за личното ти послание към феновете на Queensryche в България, с които наскоро основахме официален фенклуб, който се казва “Bulgarian Empire”.
- Благодаря ви, че слушате Queensryche и се надявам да ви видя скоро на турнето!

Keep It True XIV, 29 и 30 април, Лауда-Кьонигсхофен, Германия

2011-05-09T14:06:00.015+03:00

Първото, което трябва да знаете е, че Keep It True не е обикновен фестивал. Това е двудневен празник за 2000 олдскуул метъл маниаци от цял свят, половината от които са пропътували хиляди километри, за да видят за първи и може би единствен път в Европа любимата си група. На този фестивал няма нито един случайно попаднал фен – всички са облечени „по устав”: елечета с нашивки, кубинки или бели маратонки с извадени езици, ластични дънки, патрондаши…. Градчето Лауда-Кьонигсхофен се намира на около час и половина път с кола от Франкфурт, като ние спяхме в Лауда, а самата зала и къмпънгът с палатки се намираха на около 4 километра – в Кьонигсхофен.

Настройката за същинския фест започва ден по-рано, в още едно разположено наблизо градче – Дитигхайм. На 28-ми вечерта, спортната зала в градчето е мястото за провеждане на традиционното вече метъл парти, на което диджей пуска музика от винил за около 200 фена. Още от самото начало сред присъстващите можеше да бъде забелязана фронт-дамата на Bitch, която с удоволствие се снимаше и разговаряше с всички. По някое време се появи и самият Juan Garcia (легендарният китарист на Agent Steel, Evildead и Abattoir), когото атакувах стръвно с въпроси какво да очакваме от Agent Steel до края на годината. Той сподели, че ще има нов албум с новия им вокалист Rick (Steel Prophet), но не е ясно дали ще използват името Agent Steel или ще се преименуват на Masters Of Metal, тъй като John Cyriis е предявил претенции за правата върху оригиналното име на групата (??? Тъпо!).

На 29-ти сутринта първо се срещнахме с организатора Оlli, на когото подарихме бутилка българска ракия и си взехме обещаните пропуски, а след това се засякохме с вокалиста на Vicious Rumors – Brian Allen, които ни шашардиса с поздрав на чист български! В първия фестивален ден, най-вълнуващия момент е отварянето на вратите и щурмуването на безбройните маси отрупани с всевъзможен мърчандайз. Става въпрос за нещо наистина уникално: плочи, касетки, дискове (стари и съвсем пресни издания), DVD-та (за 8 евро си купих тройната антология на Bruce Dickinson!), тениски, якета, ризи, дамски потници и корсети, нашивки, значки, метални баджове, колани, пръстени….. всичко, което един метъл фен може да си представи. Започнахме да обикаляме, като в същото време слушахме и гледахме немците Alpha Tiger, които имаха честта да открият 14-тото издание на Keep It True. От техния кратък сет най-ярко си спомням закриващото парче – страхотен кавър на “Queen Of The Reich”. Чухме няколко парчета и от сета на американските пауър-трашъри Hellhound, преди да излезем да се поразтъпчем, хапнем и пийнем. Върнахме се точно навреме за епик метъл триото Brocas Helm, които забиха безкомпромисно, с много мелодия и яко сценично присъствие (басиста им беше уникален индивид – леко наподобяващ визията на Леми). Накрая вокалистът им обяви, че това е било последното шоу на Brocas Helm въобще. Гледахме малко от Breaker, които не успяха да ни трогнат особено с леко шаблонния си американски хеви метъл с глем привкус и отново се запътихме към бирите. Имахме редкия късмет да се видим, поговорим и снимаме с единствения останал оригинален член на Griffin – William McKay, чиято банда (появяваща се за първи път на сцена в Европа!) беше допълнена от членовете на Roxxcalibur. Тяхното шоу беше един от гвоздеите на KIT и един от най-очакваните концерти поне за мен. Изпълненият с много носталгия сет наблегна основно на втория албум “Protectors Of The Lair”, но естествено имаше и няколко пирона от култовия дебют “Flight Of The Griffin”, като на „Heavy Metal Attack” имаше и сълзи от умиление сред публиката. Ако щете вярвайте.

Едните хедлайнери за тази вечер бяха възродените Vicious Rumors, които бяха подготвили уникално шоу специално за появата си на KIT. Фронтменът им Brian, когото видяхме по-рано през деня беше споделил с нас, че ще бъде на сцената само за две парчета, а причината - че концерът на Vicious Rumors беше в памет на починалият фронтмен Carl Albert. Всички негови парчета бяха изпълнени на сцената не от кой да е, а от сина му Kevin. Младокът се справи повече от добре, а реакцията на публиката беше най-доброто доказателство. Лидерът на американците Geoff Thorpe смаза с чугунени рифове от осемдесетарската школа и след сета беше атакуван от десетки фенове извън залата за снимка. Групата, която закри първия ден, се появи на сцената под името Masters Of Metal, но всеки себеуважаващ се фен на старата спийд метъл школа знаеше, че това си бяха Agent Steel от плът и кръв. Познайникът ни от предишната вечер Juan Garcia настройва продължително китарата си, след което започна безжалостна сеч. Двамата соло китаристи показаха удивителен синхрон и свиреха като машини – риф след риф, двойни мелодии, подплатени с жестока ритъм секция и класните вокали на Rick Mythiasin, който успя да заличи разочарованието на много от феновете, че не успяха да видят John Cyriis. Освен че изсвириха почти всички парчета от първите си два легендарни албума, Agent Steel удариха и чисто новата резачка “Tomb Of Ra”, която ни остави доста обнадеждени за предстоящия албум, a Бате Харо се оттегли доволен с чисто нов гръб на “Sceptics Apocalypse” и нашивка на “Unstoppable Force” за втория (!!!) елек, който смяташе да си направи. Да не забравя – към края на шоуто, на сцената се качи James Rivera (Helstar, Seven Witches, Malice), с който бандата направи кавър на “The Ripper”.

На следващия ден влязохме в залата едва за последните 2 парчета на Sign Of The Jackal, които са едно от новите открития на американския лейбъл Heavy Artillery (и които слушахте наскоро в „Бруталика”). За първи път имахме възможността да гледаме наживо шведите Enforcer, които трябваше да оправдаят безумно високите очаквания. Поставяни съвсем оправдано сред лидерите на NWOTHM вълната и с редовно присъствие на кориците на водещите метъл издания, младоците разцепиха множеството с много искрено и надъхано изпълнение. Чухме по-голямата част от парчетата в двата им албума, а най-сериозно впечатление направи химна „Katana”. Имайки предвид колко много традиционалисти, живеещи в 80-те се бяха събрали на този фестивал, радушния начин по-който приеха Enforcer беше показателен за класата на тази банда. Междувременно, от едни мексиканци, продаващи извън залата, успяхме да си купим трудно намиращи се нашивки на Angel Dust и Griffin, и доволно се отправихме към близкото кръчме, за да отдъхнем на вайс бира и шницел (ама не като българския). Този път почивката продължи по-дълго от предвиденото и за съжаление изпуснахме японските маниаци Metalucifer, но успяхме да се върнем за първите акорди от сета на канадците Sacrifice. Това определено беше най-брутално звучащата група за целия фестивал, на ръба на дет метъла, с много ниско настроени китари и дрезгаво-крещящи вокали. Акцентът на подбраните парчета падна върху актуалния и много силен албум “The Ones I Condemn”, но и старите класики бяха почетени подобаващо. Погото пред сцената беше истинска мелница, но само Даката се осмели да се хвърли, а след края на концерта с облекчение го видяхме жив и здрав, с блеснали от радост очи. Класиците на „новата вълна в британския хеви метъл” Satan ги гледах нареден на опашката за meet & greet с Crimson Glory, но мога да кажа, че изпълнението им беше безупречно, имайки предвид думите на Brian Ross, че от 25 години не са свирили в този състав. Чухме целия “Court In The Act” – няма какво повече на добавя. Американците Malice, които бяха предвождани от култовия James Rivera, представиха парчета от единствените си два албума „In The Beginning” и “Licence To Kill”, но дори и наживо не успяха да ме убедят, че са нещо повече от среднокласни осемдесетарски поклонници на творчеството на Judas Priest. Въпреки това лично мое мнение, пичовете свириха с огромен ентусиазъм и доставиха удоволствие на всеки олдскуул фен в залата, а вокалите на James бяха топ класа.

И така – най-после дойде време да видим събралите се отново прогресив-пауър легенди Crimson Glory – причината, поради която много хора от Германия бяха дошли само за втория ден на фестивала. Сбъдна се мечатата ми да се видя с Jon Drenning и дори да разменим няколко думи. С около половин час закъснение, в 23.20 на сцената се появиха в пълния им блясък възродените Crimson Glory, предвождани от новия вокалист Todd La Torre. В почит към покойния Midnight, американците изсвириха всички парчета от първите си два албума, докарвайки до екстаз всеки един присъстващ на този уникален спектакъл. От първите акорди на “Valhalla” до последните огнени рифове на “Eternal World”, се насладихме на прогресив метъл от най-висока класа, сравним единствено с шедьоврите на Queensryche от началото и средата на 80-те. След въвеждащата китарна мелодия на хипнотичната “Lost Reflection”, настъпи очакваният от мнозина магичен момент, в който Todd La Torre излезе на сцената, носейки култовата маска – запазена марка на групата. Изпълнението му беше плашещо близо по интонация и емоция до това на Midnight … сякаш последният се беше вселил в него, за да предаде част от вълшебството си на тези 2000 гледащи безмълвно фенове. Неописуемо и незаменимо изживяване….

Така завърши Keep It True XIV. Билетите за юбилейното 15-то издание догодина скоро ще бъдат в продажба (на цена от 46 евро), а сред обявените до момента групи са Sword, Mystik, Tytan и Ostrogoth. Oldschool forever!

Забравените олдскуул класики - част 3

2011-03-24T15:10:00.009+02:00

На 6 април ще се излъчи „Бруталика” номер 200 по Z-Rock и смятам, че това е достатъчно добър повод да преборя мързела си от последните седмици и най-после да публикувам поредната част от тази култова поредица.

VICIOUS RUMORS – “Digital Dictator”, 1988

Може би мнозина от вас биха поспорили дали вторият албум на американските класици попада в графа “забравени класики”, но… все пак. Vicious Rumors така и не успяват да се издигнат до ешелона на безспорни легенди като Metal Church и Savatage, но успяват да издадат три жестоки албума между 88-ма и 91-ва година. Рифовете се смазващо тежки, като в този албум се откроява умението на групата да не принася мелодията и запомнящата се структура на парчетата в жертва на втежнения звук. “Digital Dictator” е стопроцентов образец на класическата американска пауър метъл школа в златните години на метъла.

Непременно чуйте: “Minute To Kill”

TOKYO BLADE – “Night Of The Blade”, 1984

Това вече е наистина незаслужено забравена олдскуул класика. Tokyo Blade са едни от представителите на NWOBHM сцената, които не успяват да реализират огромния си потенциал след първите си три издания, след което потъват в забвение. “Night Of The Blade” обаче е жесток албум, с уникални сола, хармонии и ритъм секция, който не отстъпва по абсолютно нищо на ранните класики на Maiden или Leppard. Открийте този диамант и се убедете сами.

Непременно чуйте: “Dead Of The Night”

RIOT – “Thundersteel”, 1988

Дискографията на Riot може лесно да бъде разделена на три основни периода, съобразно тримата застояли се за по-дълго време вокалисти. “Thundersteel” e единият от двата албума, които американците записват с Tony Moore зад микрофона и до момента заема свидно място в сърцето на всеки фен на пауър и спийд метъла. Въпреки леко плоското звучене, композициите са наистина изпипани и още на първо слушане се запечатват в паметта, карайки слушателя да завърти албума още веднъж и още веднъж. Две години преди Priest да обобщят целия стил с шедьовъра си „Painkiller”, Riot записват неговия прототип.

Непременно чуйте: “Thundersteel ”

LIVING DEATH – “Metal Revolution”, 1985

Закъде сме без немската школа? Ето ви един типичен представител на апокрифните, но с култов статус банди. Living Death са една от най-тачените спийд групи сред посетителите на уникалния фестивал Keep It True. Притежанието на нашивка на Living Death буди респект сред съмишлениците …мда. Тук съм включил втория албум на немците с шаблонното заглавие “Metal Revolution” и зверски резачки като „Grippin’ A Heart” и “Shadow Of The Dawn”. Не очаквайте виртуозни китарни изпълнения, още по-малко майсторски вокали. Всичко в този албум е подчинено на олдскуул спийд метъл мегаломанията. Всъщност днес времето най-после е прекрасно - време е да извадя елека с нашивки от гардероба….

Непременно чуйте: “Grippin’ A Heart”

HEAVEN’S GATE – “Livin’ In Hysteria”, 1991

Въпреки, че двата “Keeper”-a на Helloween са недостижим връх за мелодичната метъл сцена в Германия през миналото хилядолетие, вторият албум на сънародниците им от Heaven's Gate е друг прекрасен образец на стила. Мелодиите са безупречни, вокалите – без забележки, а темпото – точно на йота по-бавно, отколкото се изисква, за да категоризираме Heaven's Gate като спийд метъл група. Може би част от хоровите вокали ще дойдат леко свръх-захаросани за закоравелия ви метъл вкус на стари трашъри, но не пропускайте да преслушате поне парчето по-долу, за да не се минете.

Непременно чуйте: “Gate Of Heaven”

Интервю с Robert Stjärnström (вокали) от MACHINAE SUPREMACY

2011-03-02T15:54:00.004+02:00

По-малко от два месеца преди концерта на Children Of Bodom, Ensiferum и Machinae Supremacy, използвахме възможността да си поговорим с фронтмена на последните. Ето го и резултата:

Здравей, Робърт. Как ще представиш групата ви на българските фенове, които ще видят Machinae Supremacy за първи път на 19-ти април?
- Ние сме мелодична метъл банда, която използва семпли от саундтракове към видеоигри в музиката си. Опитваме се разчупваме стереотипа, но все пак сме преди всичко рок.

Имате нова ритъм секция. Каква беше причината да се разделите с басиста и барабаниста си?
- С предишния ни басист се разделихме преди доста време защото той се премести в друг град в Швеция доста по на юг. Приятелката му беше отишла да учи там. С барабаниста случаят беше друг – той просто вече нямаше мотивация да продължи да свири в групата и смяташе, че отговорностите са твърде натоварващи за него. Разделихме се, но все още сме приятели.

Петият ви албум “A View From The End Of The World” излезе преди няколко месеца. Каква според тебе разликата между него и дебюта ви “Deus Ex Machinae”?
- Дебютът го записахме съвсем сами. Нямахме издател зад гърба си и въпреки, че имахме желание да направим много неща, все още нямахме уменията за това. Оттогава научихме много неща. Новият албум е композиран по начин, по който работехме още преди да издадем дебюта си. В известен смисъл е връщане към корените ни, но в комбинация с много придобити умения що се отнася до продуциране, записи и музикантски умения. Сега звучим много по-професионално, но все още с онази младежка енергия отпреди 7 години.

Какво е усещането да си на турне с група като Children Of Bodom?
- Чудесно е. Гледал съм ги само веднъж, но са страхотни музиканти, а освен това споделяме една и съща издателска компания. За нас е голяма чест да свирим редом до тях на такова голямо турне. Момчетата от Ensiferum са също много добри и наистина очаквам турнето да бъде успешно.

От какво се нуждае една метъл група през 2011-та, за да бъде оригинална и да се отличава от множеството?
- Уау, това е труден въпрос. Не знам какво те прави различен. Издателите ни Spinefarm например ни бяха казали, че вокалите ни са ги привлекли да подпишат с нас в началото. Имахме и тази интересна ниша с видеоигрите, но оттогава доста групи използват този похват. В крайна сметка голямата част от метъл групите използват едни и същи инструменти, затова начинът да се отличаваш е да имаш нещо специфично и уникално в звученето. Начинът, по който композираш, трябва да прави звука ти лесно разпознаваем за другите. Аз например не пея по типичния метъл начин, но се оказва, че именно това се харесва на хората. Ако трябва да обобщя – не се опитвайте да звучите като някой друг, а единствено като вас самите.

Последен въпрос, Робърт. Кой е най-очакваният албум за теб през 2011-та?
- Новият на Opeth. В момента са в студио и следя хода на записите от отзивите във фейсбук. Ще видим кога е излезе, но го чакам с нетърпение.

MALISON ROGUE - "Malison Rogue"

2011-02-11T10:46:00.003+02:00

Не знам какво ядат и пият в Швеция, за да бъдат на първо място по брой на качествени групи от продължаващия вече няколко години ренесанс на класическото хеви. Групи като Enforcer, Steelwing и Ghost предизвикаха пълен фурор през 2010-та, а тази година се очертава триумф за Portrait и In Solitude. Все пак, изброените до момента банди вече издадоха дебютите си, а обекта на това ревю е първото дългосвирещо издание на Malison Rogue.

Доказано трудно е да бъдеш свеж и оригинален, когато самият избор на стил е предопределящо ограничаващ в музикалните ти похвати. Повлияни от ранните Queensryche и Iron Maiden? Не сме ли чували тази „плоча” вече стотици пъти? Отговорът в конкретния случай е „и да и не”. В едноименния си дебют, Malison Rogue успяват по перфектен начин да пренесат част от композиционната магия на тези две легендарни групи в 2011 година. Наистина албумът носи в себе си непогрешимите двойни китарни хармонии от “The Warning” и “Seventh Son Of A Seventh Son”, но това не е направено по досаден начин. В прекрасни парчета като “Friend Or Foe”, “Scars” и “Everything Fades” шведите демонстрират умението си да структурират една песен така, че да припявате мелодията й седмици наред. Когато чуете албума за първи път, ще се зачудите дали „ето точно този китарен риф” или „това двойно соло” не са преработени варианти на класики от дебютния Crimson Glory, но отговорът винаги ще е „не”. А ако за някои от вас последният силен албум на Pretty Maids не е бил достатъчен, можете да си пуснете “We’re All Born Sinners” за утеха.

Пускайки си дебюта на Malison Rogue ще откриете отново забравената тръпка да слушате за първи път албум, който впоследствие ще се превърне в любим. Вокалистът Zeb не се опитва да бъде нито Tate, нито Midnight, нито Dickinson и изпълнява партиите си по изключително приятен и авторски начин. Влиянието на китариста Bjoerkborg от дуета Wilton – De Garmo е ушевадно (всъщност съвсем наскоро групата е присъединила и втори китарист към състава си), но, още веднъж държа да подчертая, то не е натрапчиво копиране, а по-скоро отдаване на почит към големите.

При тази нестихваща вълна от млади групи, които изразяват музикалната си носталгия към NWOBHM сцената, с изчистения звук и опростени композиции, Мalison Rogue са нужния полъх разнообразие, с точно премерената доза прогресив, която да „разгръща” по мъничко потенциала на всяко парче с всяко следващо слушане. Оценката би могла да бъде и по-висока, но просто съм убеден, че тези момчета тепърва ще издават най-силните си албуми!

8.5/10

Интервю с Henkka (бас китара) от CHILDREN OF BODOM

2011-02-03T11:50:00.005+02:00

Здравей. Henkka е на телефона нали?
- Да.

Да започвам с въпросите тогава. Седмият ви студиен албум ще излезе на 8 март. Какво е чувството да бъдеш част от един от най-големите лейбъли като Universal?
- Не бих казал, че нещо особено се е променило. Бяхме към Spinefarm от 1997-ма, а дори в момента технически сме отново при тях, защото всъщност те бяха закупени от Universal. Работим със същите хора, но просто договорите се сключват от името на Universal. Разбира се, извън Финландия можем да се възползваме от подкрепата на тази голяма „машина”, като например в Япония.

Албумът се казва “Relentless Reckless Forever”. Според мен звукът е по-грубоват и с траш жилка. Ти самият как би го описал?
- От музикална гледна точка бих казал, че е по-мелодичен и много по-разнообразен от предишните. Основната разлика с предишните ни два албума е, че отново използваме онези мелодични китари от първите ни издания. Винаги е трудно да описваш собствената си музика.

В Children Оf Bodom винаги сте имали стабилен състав. До момента имате само една смяна на втория китарист. Каква е тайната на тази стабилност?
- Хм, миналата седмица за първи път ми зададоха този въпрос. Мисля, че тайната е, че започнахме много млади и се научихме да прекарваме дълги периоди от време в компанията на останалите. По време на първото ни турне аз бях на 17, а останалите на по 18 години. Ако първото ни турне беше в момента когато сме 30 годишни, тогава и проблемите, които биха възникнали щяха да са много по-сериозни. Научихме се от грешките си и избягваме да ги повтаряме. Това е като в семейството – ако излезеш на пикник с родителите и брат си, знаеш отлично точно какво би вбесило брат ти или изнервило майка ти. Избягваме да предизвикваме точно такива моменти и освен това винаги гледаме да откраднем лично за себе си малко време от деня. Време, през което не си в ничия компания.

Към първия сингъл “Was It Worth It” е заснет и видеоклип. Как изглежда той?
- Много е як! Познаваме се със скейтбордистите Крис Коул и Джейми Томас. Всъщност Крис е много голям фен на групата и говорихме с него дали не би могъл да изпълни някои от запазените му трикове във видеото ни. След това пък започнахме да се притесняваме да не вземе да заприлича на някой клип на The Offspring, хаха! Успокоиха ни, че може да бъде направено по много по-метълски начин. Заснехме видеото за 2 или 3 нощи в един скейт-парк в Пенсилвания. Простичко е, но стана добре.

Искам да те питам кой в крайна сметка даде идеята за талисмана на групата Roy?
- Преди първия ни албум нямахме никаква идея как ще изглежда обложката ни. Сведохме избора си до 2 картини, но тази с човека с косата беше много по-добра. Като дойде време за втория ни албум, се замислихме защо пък да не използваме отново „жътваря” и оттогава си стана традиция.

На 19-ти април, Children Of Bodom ще свирят в България за първи път. Какво шоу сте подготвили за предстоящото турне?
- Все още нищо не сме подготвяли, хаха! Турнето започва след месец и половина. На първо място трябва да съставим хубав сетлист – комбинация от стари и нови парчета, както и някои, които свирим рядко. Ще си бъде типично Children Of Bodom шоу: енергичен метъл пакет от 15-16 песни от цялата ни кариера. Вълнуваме се от факта, че ще свирим за първи път в България. Аз самият не съм бил в България от цели 10 години и ще е страхотно да се върна с групата.

Накрая нека те питам за три албума, които са те впечатлили най-много през 2010-та.
- Сещам се за албума на Katatonia, но той май излезе още през 2009-та?

Да.
- Е, нищо де. Пак го посочвам, защото наистина ме впечатли. Друго… Swallow The Sun, обаче и те издадоха през 2009-та. Трудно ми е да се сетя за нищо специално през 2010-та.

Може би не от твоят тип метъл. Какво мислиш за последния албум на Iron Maiden? Беше възприет много противоречиво.
- Никога не съм бил фен на Iron Maiden и не съм слушал албума. Не мога да се сетя кога излезе последния албум на Megadeth, но беше много добър. Изненадващо добър. И той ли беше от 2009-та? По дяволите, хаха! Може да промениш въпроса тогава! Ще се видим скоро в България!

Интервю с Tom Englund от EVERGREY

2011-01-25T10:17:00.005+02:00

По повод страхотният нов албум на EVERGREY – „Glorious Collision”, който излиза точно след месец (SPV/ Wizard), нямаше как да изпусна възможността да си поговоря с единствения останал оригинален член в групата: китаристът и вокалист – Tom.

Здрасти, Tom. През 2011-та, Evergrey си е почти изцяло нова група. Ще ни представиш ли тримата нови членове?
- Разбира се. Започвам от Hannes Van Dahl, който е 20-годишният ни барабанист, а това е дебютният албум, в който участва. Горд е да е част от бандата. На баса е Johan Niemann, който обаче съвсем не е новак, защото дълги години беше в Therion, а след това и в Tiamat. Той е мултиинструменталист, който е обикалял света повече от всеки от нас. Китарист е Marcus Jidell, който преди това е свирил в Royal Hunt. Може да не е много известно име, но е много талантлив. Ами – това са новите хора в групата всъщност, хаха.

Новият албум “Glorious Collision” излиза точно след месец. Беше ли трудно да сътворите толкова силен материал, работейки с нови музиканти?
- Когато с пианиста ни Rickard се разделихме със старите членове на групата, взехме решение да се опитаме да композираме нов материал в продължение на една седмица, за да разберем дали можем въобще да продължим с Evergrey. Не бяхме сигурни, че ще се получи, защото въпреки факта, че аз пиша музика за бандата от доста дълго време, за пръв път ми се налагаше да го правя без Henrik, например. За този едноседмичен „изпитателен срок” направихме три парчета и след това продължихме в същото темпо. В този смисъл, новите попълнения в групата нямаха особен принос в писането на новия материал, с изключение на две парчета, които китаристът ни Marcus написа заедно с мен. Изумен съм, че някой може толкова скоро след като стане част от една група, да се приспособи към стила и емоциите в нея.

Кои са тези две песни?
- “You” и “To Fit The Mold”.

Всъщност това са две от най-силните парчета в албума, според мен. Това е осмият ви албум и смятам, че е наистина много силен. Мислиш ли, че сте намерили своя собствена музикална ниша или все още се опитвате да се развивате и да обогатявате звученето си?
- Разбира се, че се опитвам да се развивам. Любопитството, е това, което кара човек да се развива и расте като личност. Това е едно от най-хубавите неща в музиката. Така или иначе, никога няма да усвоиш един инструмент до перфектност, затова – прави музика. Всеки един албум, който правя, ме учи на нещо. Както ти каза, това е осмият ни албум, а разликата между този и предишните е, че сега за първи път правя всичко точно както искам, без да трябва да се съобразявам с мнението на още трима души за естеството на музиката. С Rickard се разбираме чудесно, именно защото всеки от двама ни е оставил другия да изразява себе си, както намери за добре.

Коя е певицата, която изпълнява част от партиите в последното парче “…And The Distance”? То е един от гвоздеите в албума.
- Това е съпругата ми. Тя пее по малко във всеки един от албумите на Evergrey и постоянно получаваме имейли от фенове, които искат да чуват гласа й. Затова този път решихме да й предоставим възможността да изпее водещите партии в едно от парчетата, които изпълнявам аз и да му придадем „женска перспектива”, хаха.

Ще свирите ли на някой от европейските фестивали това лято?
- О, да, ще свирим на много места. Вече сме с нова букинг агенция, която се занимава с уреждането на тези участия. Мисля, че имам много добра новина за България, но… не мога да я споделя все още. Освен това имаме съвместно турне с Kamelot през април и май, след това са фестивалите, след това сме в Америка, а после пак се връщаме в Европа за хедлайнерско турне, в което със сигурност ще включим и България. А после…. какво беше…. а, да! После е Коледа и време за ваканция, хаха! А догодина тръгваме към Южна Америка и после – нов албум. Ще видим. Всъщност, “Glorious Collision” получава страхотни отзиви навсякъде. За първи път след цели осем албума, журналистите са единодушни в оценката си, че това е най-силният ни албум. Това е просто забележително, имайки предвид, че сме с трима нови членове в групата!

Можеш да броиш и моето ревю към положителните. Нека те питам кои са трите албума, които ти направиха най-голямо впечатление през 2010-та?
- О, Боже… не знам дали през миналата година въобще слушах нови албуми, защото аз самият правех такъв, хаха! Но бих посочил албумa на Deftones. Само за този се сещам, защото когато композирам нов материал, не слушам друга музика, за да не се повлияя от нещо.

В музиката на Evergrey със сигурност има много прогресив. Тъкмо затова ми се иска да те попитам за някои нови албуми от легендарни олдскуул банди, които чакаме през 2011-та, като например новите издания на Queensryche, Psychotic Waltz и Crimson Glory. Очакваш ли някой от тези албуми с интерес?
- Хмммм…. може би Crimson Glory, защото си спомням едно страхотно турне, на което бяхме с тях преди около десетина години. Това е единственият албум, който бих чакал с любопитство.

Интервю с Lauri Porra (бас китара) от STRATOVARIUS

2011-01-13T15:47:00.005+02:00

Малко преди Loud Concerts официално да разпространи новината, че концертът на Helloween и Stratovarius на 23-ти е разпродаден и да обяви втора дата на следващия ден, имах възможността да си поговоря с финландците за новия им албум “Elysium”.

Здравей, Lauri. Първо искам да те попитам как е барабанистът ви Jorg Michael?
- Чувства се добре и е отново с нас на турне! В момента сме във Франция и е готов да свири.

Това значи ли, че обявеният за негов заместник Alex Landenburg няма да е с вас в България, а ще можем да видим титуляра Jorg?
- Да, точно така. Той е почти изцяло възстановен от болестта и нещата изглеждат добре.

Това е наистина страхотна новина за начало на интервюто. Нека поговорим за новия ви 12-ти студиен албум. Защо решихте да го озаглавите “Elysium”?
- Всъщност заглавието на албума се появи на много късен етап. Първо бяха готови всички парчета и тогава започнахме да мислим за заглавие. Всички харесаха заглавието на предишния ни албум “Polaris” и сега искахме нещо подобно като звучене. Мисля, че Jens го измисли и съм доволен, че го избрахме. Пасва на Stratovarius. Не мога да ти кажа повече подробности, но се сещам, че всъщност не албумът бе кръстен на песента, а обратното.

Заглавното парче в албума, което ти спомена, е може би най-дългата песен в кариерата ви. Прав ли съм?
- Да, така е.

Кой е авторът на тази мащабна композиция?
- Китаристът ни - Matias Kupiainen. Той ни каза, че има музика за 30-минутно парче и започнахме да работим по нея и да я съкращаваме тук-там, защото беше твърде дълга. В крайна сметка останаха 18 минути прекрасен материал, който на практика е разделен на 3 части.

Ще се съгласиш ли с мен, че в новия албум има някои доста прогресив-метъл звучащи пасажи?
- Да, съгласен съм. Винаги сме се опитвали да разнообразяваме музиката ни и да експериментираме с нови неща. Сега много от тези по-сложни и прогресивни музикални пасажи бяха влиянието на Matias в композирането.

Lauri, ти си в групата от 2005-та година. Как виждаш развитието й през тези 5 години?
- Този период може да се раздели на два – първият, когато на китарата все още беше Timo Tolkki, когато нещата бяха много спокойни лично за мен. След това групата премина през труден период, взехме Matias в края на 2007-ма и вече 3 години работим успешно. Мисля, че интегрирането на Matias като пълноправен член на групата завърши напълно с този нов албум.

Новата година започна едва сега, така че ще те попитам кои метъл албуми ти направиха впечатление през изминалата 2010-та?
- За съжаление не мога да ти кажа такива. Може би не съм слушал достатъчно албуми през миналата година и съм изпуснал добрите. Последният албум от който бях наистина впечатлен беше “Alien” на Strapping Young Lad, а той излезе преди повече от пет години.

А каква музика слушаш в свободното си време?
- Слушам всякаква музика – филмова, класическа, метъл, джаз и какво ли не.

Ще свирите за втори път в София на 23 януари, като съпорт на Helloween. Какво да очакваме от сетлиста?
- Все още не сме готови със сетлиста, но имаме някои идеи. Чувам, че шоуто ще бъде sold-out и очаквам фантастична вечер. Вероятно ще свирим няколко парчета от новия албум и след това няколко стари класики. Чакаме този концерт с нетърпение, защото си спомняме много добре последното шоу в София, което беше едно от най-добрите от турнето. Идваме съвсем скоро, за да ви отнесем отново!

Интервю с Schmier от DESTRUCTION

2011-01-04T11:00:00.004+02:00

Здравей отново, Schmier! Кажи ни нещо за най-новия член на групата – барабаниста Vaaver.
- Не се е случило нещо нечувано – просто продължаваме с нов барабанист. Чухме много добри неща за него – той е от Полша. Има доста опит и различен стил на свирене, като дори е участвал в проекти с оркестър. Разчитаме много на него. Той свири в албума и хората сами могат да преценят на какво е способен като го чуят.

Каква беше причината да се разделите с Marc Reign? Все пак той беше част от групата в продължение на 8 години.
- Това, че вече не е с нас, означава, че имахме проблем. Накрая не се разбирахме добре помежду си. Опитваме се да направим тази промяна възможно най-безболезнено, но се надявам той да не продължава да говори лоши неща за DESTRUCTION сега, когато вече не е с нас. До момента приказва само простотии, но аз не искам да играя тази игра. Просто му казах „довиждане”.

Преслушах албума няколко пъти и освен, че звучи доста олдскуул, мога да кажа, че продуцирането е много по-органично и „топло” отпреди. Какво мислиш?
- Определено искахме да променим звука на китарите, както и да постигнем по-класически осемдесетарски саунд. Точно това трябва да бъде DESTRUCTION през 2011-та – агресивен звук, но без да е преекспониран.

Точно това ми хареса най-много в “Day Of Reckoning” – за разлика от първите ви няколко издание след реюниъна, той не звучи пре-продуциран.
- Благодаря ти. Аз съм доволен. Харесваха ми и предишните албуми, но този път просто решихме, че ни е нужда промяна тук-там. Искахме да се чуват всички детайли и звука да бъде по-топъл.

Schmier, като говорих с теб преди няколко години, ти ми спомена, че планирате да презапишете и издадете два от албумите си от 90-те – “Cracked Brain” и “The Least Successful Human Cannonball”. Какво стана с тази идея?
- Ами когато решихме да направим нещо такова, компаниите издатели на тези албуми фалираха и нямаше как да стане. Сега са отново на пазара и водим преговори за тези преиздания. Ще отнеме време обаче. Става въпрос за бизнес и заплащане на авторски права. В интерес на истината, другите музиканти, които са записвали тези албуми, не са никак навити да бъдат преиздадени. Говорих с тях по въпроса, но от друга страна аз самият не съм бил в групата по онова време и не е моя работа да се меся. Mike ще решава какво да прави. Новината обаче е, че преизданията на всички албуми на DESTRUCTION до “Live Without Sense” ще излязат през тази година.

Нека те попитам за впечатленията ти от миналогодишния фестивал Kavarna Rock Fest, на който свирихте заедно с KREATOR и SODOM. Ще направите ли пак нещо подобно?
- Беше страхотно! И трите групи сме приятели беше хубаво да се видим и купонясваме заедно отново. И Mille и Tom бяха на мнение, че трябва да направим пак турне с трите групи. Шоуто в Каварна беше наистина специално и смятам, че е първата стъпка към осъществяването на ново голямо турне на голямата тройка. В Каварна си припомнихме всички онези страхотни моменти, които преживяхме заедно на последното такова турне.

10-те най-силни метъл албума за 2010-та

2010-12-27T13:06:00.014+02:00

Тази година беше тъжна за метъла - отиде си Рони Джеймс Дио. Едва ли има фен на тази музика, който да не е преживял тежко новината, че един от най-големите вече не е сред нас. Животът обаче продължава, а за всеки от четящите този блог е повече от ясно, че метълът ще пребъде, така че... да видим кои се справиха най-добре през изминаващата 2010-та!

1. OVERKILL –“Ironbound”
Старата школа удари без прошка още в началото на годината с чудовищен траш. Първото място на нюйоркчаните в класацията е безспорно, защото те направиха немислимото и издадоха най-силния си албум 30 години след създаването на групата. Траш, композиран и изсвирен по всички канони на стила, “Ironbound” е осъден да се превърне в класика.

2. IRON MAIDEN – “The Final Frontier”
След 3 десетилетия активно творчество, големите Iron Maiden издадоха най-прогресарския си албум и предизвикваха учудено повдигане на вежди и сред най-заклетите си фенове. Maiden никога не предадоха себе си и стремежа си да поставят творческите търсения пред каквито и да било опити да се впишат в комерсиалното. “The Final Frontier” е мъдър албум, а класата му е недостижима величина за огромното мнозинство от съвременните метъл групи.

3. BURZUM – “Belus”
Смразяващите рифове в заглавното парче означаваха само едно – “блудният син” на скандинавската блек метъл сцена Варг Викернес се завърна! “Belus” помете с лекота страховете на олдскуул феновете и продължи точно оттам, където свърши “Filosofem” преди 14 години. Тази зима ще бъде студена и черна, като самотна нощ в затънтените гори на Норвегия.

4. WATAIN – “Lawless Darkness”
С този съвършен албум, шведите Watain се отърсиха от етикета „наследниците на Dissection” и дадоха заявка да се превърнат в нещо още по-значимо от именитите си предшественици. “Lawless Darkness” е музикалният еквивалент на едно пътуване без край към най-мрачните и болни дълбини на човешкото съзнание на един творец, чиято отдаденост на мрака роди едно от музикалните пиршества на 2010-та.

5. GRAND MAGUS – “Hammer Of The North”
“Hammer Of The North” беше най-доброто доказателство, че преминаването към голям лейбъл няма да разклати и на йота вярата на Grand Magus в истинския, чист, мощен хеви метъл. Черпейки с равни шепи от наследството Black Sabbath, Bathory и Motorhead, шведите успяха да създадат хомогенна цялост от 10 прекрасни метъл химна на новото хилядолетие.

6. FLOTSAM & JETSAM – “The Cold”
Е – това определено беше най-приятната изненада за тази година. Съмнявам се, че и най-отдадените фенове на Flotsam са очаквали толкова зареден с вдъхновение и енегия албум. “The Cold” мачка както със жестоки „невърморски” рифове, така и с емоционални, меланхолични мелодии, носещи духа на зрелите Queensryche. Оставете си “Better Off Dead” за накрая, защото има опасност да зациклите на нея и да не чуете останалите парчета – а си заслужава!

7. HALFORD –“IV Made Of Metal”
Всеки, който се е качвал в колата ми през последните 3 месеца, е чувал поне веднъж „одата” на Халфорд за онзи “undisputed heavyweight champion of the world” от откриващото парче на албума. Без да блести с оригиналност и да вади неочаквани козове от ръкава си, „Металният Бог” посече феновете на класическото хеви с една изпипана колекция от майсторски композирани парчета и доказа за пореден път, че някои хора просто си ги могат тези неща.

8. NEVERMORE – “The Obsidian Conspiracy”
След като сам си вдигнал летвата ужасно високо с предишния си албум, е наистина ужасно трудно дори да запазиш нивото. “The Obsidian Conspiracy” е страхотен албум, който достойно носи логото на създателите си върху обложката и ни прави съпричастни на поредната порция уникални парчета. Дори когато забавят ход, Nevermore си остават самотният спринтьор в далечината за твърде много от дръзналите да се съзтезават в същата лига.

9. IMMOLATION – “Majesty & Decay”
В една твърде постна откъм качествени дет метъл издания година, Immolation бяха сигурният и устоял изпитанията на времето пристан, на който феновете на стила намериха утеха. Нивото на композиране и инструменталните похвати, с които американците наситиха поредното си музикално отроче, хвърлиха тежка сянка върху всяко последвало дет метъл издание през 2010-та. Чуйте “A Glorious Epoch” и ще разберете.

10. PROCESSION – “Destroyers Of The Faith”
С дебютния си албум, чилийците Procession се намърдаха безапелационно в челната ми десетка за годината, измествайки доста именити кандидати. “Destroyers Of The Faith” e по-тежкият, мрачен и дуумаджийски събрат на “Hammer Of The North” (номер 5 в класацията). Смазващите рифове на Iommi и магията от дебюта на Candlemass “Epicus Doomicus Metalicus” са ушевадните вдъхновения на този епос. Шестте жестоки парчета ще тестват басите на високоговорителите ви в продължение на 46 минути, преди нетърпеливо на натиснете отново play.

А малко не достигна да попаднат в десетката на:

---
Hellish Crossfire – “Bloodrust Scythe”
Heathen – “The Evolution Of Chaos”
God Dethroned – “Under The Sign Of The Iron Cross”
Hail Of Bullets – “On Divine Winds”
Ghost – “Opus Eponymous”
Helloween – “7 Sinners”
Accept – “Blood Of The Nations”
Sodom – “In War And Pieces”

GOD DETHRONED - "Under The Sign Of The Iron Cross"

2010-12-15T11:07:00.002+02:00

Деветият албум в рамките на 19-годишната история на God Dethroned заявява по безкомпромисен начин, че холандците нямат никакво намерение да развяват белия флаг във войната за европейския дет метъл трон. “Under The Sign Of The Iron Cross” продължава темата за Първата световна война, а веднага след краткото интро, “Storm Of Steel” ни запраща сред дъжд от звукови шрапнели в центъра на фронтовата линия.

Скоростта е умопомрачителна, а рифовете пилят с блек метъл ожесточеност. Всъщност, в този нов албум, God Dethroned ми напомнят не само като концепция, но и като звучене за култовия албум на Marduk “Panzer Division Marduk”. Разбира се, това не е блек метъл, въпреки някои инструментални похвати и смазващата ритъм секция.
В по-голямата си част, албумът следва темпо, което ни оставя без дъх, но характерните за холандците вплетени епични мелодии се надават по майсторски начин в “The Killing Is Faceless” или “The Red Baron”, като в последното е най-изпипаното китарно соло в албума, с безупречно интерпретирани вдъхновения от Iron Maiden.

Все пак, най-впечатляващата демонстрация на класата си God Dethroned правят в закриващата “On Fields Оf Death & Desolation”, където меланхолията и безнадеждността се разгръщат в хода на близо 8 минути, както и в заглавната “Under The Sign Of The Iron Cross”. Тук използването на чисти вокали води структурата на композицията към музикална кулминация, която малко дет метъл групи биха били способни да постигнат. Песента започва и завършва с идентичен китарен риф, който ще бъде невъзможно да избиете от главата си месеци наред. Това за мен е категорично най-епичното парче в стила за изминалата 2010 година, която всъщност не беше особено продуктивна откъм запомнящи се издания.

Заедно с чудесния нов албум на Hail Of Bullets, сега “Under The Sign Of The Iron Cross” смекчава по доста убедителен начин недоволството ни от дългата пауза, която си дадоха великите Bolt Thrower.

8.5/10

GHOST - "Opus Eponymous"

2010-12-02T09:16:00.001+02:00

Най-накрая се озовах в подходящо състояние на духа, за да напиша това ревю. Отдавам го на култовата класика на ужасите от 68-ма година „Бебето на Розмари”. Изключително смущаващ и неприятен по внушението и атмосферата си филм. 40 години-по късно, в Швеция се появява младата хеви метъл банда Ghost, обвита в също толкова мистична неизвестност, колкото тайните ритуали от гореспоменатия филм. Членовете на групата не разкриват имената си и пишат в myspace профила си, че целта им е да разпространят нечестивите си и богохулни литургии сред човечеството чрез способите на рок музиката. Доста любопитен начин да дадеш старт на кариерата си….

Скептичната усмивка обаче веднага ще слезе от лицата ви щом зазвучат първите акорди на „Con Clavi Con Dio”. Стилът е много мелодичен хеви метъл с чудесни китарни сола и хармонии, допълнен от вокали, които навяват далечен спомен за ранните превъплъщения на King Diamond. Не става въпрос за фалцетите на „Краля”, а по-скоро за плашещата убедителност, с която са изречени сатанинските внушения от текстовете на “Ritual” или “Death Knell” например. Някъде към четвъртото парче в албума, започнах да се чувствам като наблюдател на вещерска меса, от която се чуват приглушените, но зловещи напеви на главния жрец. Влиянията от Mercyful Fate в композиционните похвати са безспорни, но при Ghost рифовете са по-лековати и полирани, със силно вдъхновение от 70-тарската психеделик и прогресив рок вълна. За някои от вас, вокалите ще са учудващо мелодични и лишени от „зъби”, но по мое мнение именно този похват придава още повече автентичност и убедителност на странното послание от myspace по-горе.

Ако в музиката, която слушате напоследък ви липсва онази трескава тревожност от дебюта на Sabbath или тъгувате заради 11-годишното мълчаниe от Mercyful Fate, намерете си “Opus Eponymous” и удовлетворението от откриването на нещо отдавна търсено ви е гарантирано. Имам усещането, че Ghost тепърва ще изваждат съкровища от торбата с изненадите.

8/10

Интервю със Sasha Gerstner от HELLOWEEN

2010-11-26T10:30:00.003+02:00

Здрасти, Саша. Доволен ли си от реакцията на феновете към новия албум?
- О, да. Много съм доволен. Дори смятам, че за първи път откакто аз съм в групата имаме 100 % положителни реакции към новия албум.

Турнето започва този петък (26 ноември) във Виена. Има ли изненади в сетлиста?
- Да, ще има парчета, които не сме свирили никога преди, така че шоуто ще се различава доста от последните две турнета. От три седмици насам репетираме усилено и свирим доста песни. Ще бъде яко.

Нека се върнем на новия албум “7 Sinners”. Ти си допринесъл с много парчета, като дори смятам, че твоите композиции са едни от най-силните. Какво те вдъхнови този път?
- Благодаря ти. Все пак моите парчета са само три. Какво да ти кажа – и този път правих всичко, както работя обикновено. Ние просто избираме най-добрите парчета от предложенията на всеки в групата. Забавно е да композирам за групата и не живея с мисълта, че някои песни са „моите” песни.

Явно атмосферата в групата в много демократична.
- Точно така. Именно този факт допринесе за магията в новия албум. Всеки внася своето собствено влияние в песните, а на мен тази отборна работа ми допада.

Саша, какво е мнението ти за техниката и стила на свирене на твоите двама предшественици в HELLOWEEN – Роланд Грапов и Кай Хансен?
- Хм… трябва да кажа, че не съм особено запознат с начина на свирене на Роланд, но пък Кай го познавам много добре, защото наскоро бяхме на турне с групата му. Харесвам енергичният му стил на свирене, но аз самият съм много праволинеен музикант. Гледам да не се влияя или копирам от други.

Албумът излиза в няколко различно формата, с бонус парчета. Забелязвам и сериозна промо кампания в подкрепа на “7 Sinners”. Това означава ли, че имате пълната подкрепа на новия ви издател Sony Music?
- Sony вършат наистина страхотна работа. Особено в днешни дни, когато продажбите на нови албуми са паднали с може би около 50 % е много трудно за изпълнителите да продължат да издават. За нас е привилегия, че Sony се наеха да издадат и промотират албума ни. Резултатите от работата по сингъла и видеоклипа към “Are You Metal?” са впечатляващи.

На официалният ви сайт сте обявили две дати за концерти в София – 23-ти и 24-ти януари. Какво да очакват българските фенове?
- Сетлистът ще бъде доста обновен а сценичните декори ще са много хеви-метъл. Очакваме страхотен купон, защото си спомням много добре каква беше атмосферата в Зимния дворец на спорта – нали така се казваше залата?

Точно така.
- Хората бяха буквално полудели. Чувството да свирим в България е уникално. Очакваме го с нетърпение!

Петото посещение на “пурпурния идол” – W.A.S.P. в София, зала “Фестивална”, 27.10.2010 г.

2010-10-28T10:59:00.004+03:00

Трудно ще ми бъде да напиша този репортаж. Първо, заради безкрайната ми любов към W.A.S.P. и второ, от уважението, което изпитвам към Loud Concerts заради това, че поканиха една от любимите ми групи за втора поредна година.

Все пак – не трябва да казваме на черното – бяло, за да не се повтарят едни и същи грешки. Надявам се да няма сърдити. Ще започна с критика към мениджмънта на W.A.S.P., който прояви явно неуважение към българските фенове (тези в останалата част на Европа не ме интересуват), опитвайки се да изкара някой и друг лев на наш гръб. Става въпрос за цената на фланелките. 50 лева за тениска с къс ръкав???? Може на някой да му се е сторило нормално, но аз знаех, че същите тениски се продават в официалният сайт на W.A.S.P. за около 40 лева. Тъпо! Разбира се, взехме си задължителния мърчандайз и се отправихме към вътрешността на залата. Какво да кажа за Bastardolomey, освен че бяха крайно неподходящ избор за съпорт банда и тук е първата ми сериозна критика към организатора. Какво общо има музиката на Нуфри и компания (тежък метъл, с много кораджийски насечки и индъстриълизирани семпли) с класическото 80-тарско хеви на W.A.S.P.? Не ме разбирайте погрешно – радвам се, че на една талантлива българска банда се дава възможността да представи музиката си пред по-многобройна публика, но дълбоко се съмнявам, че Bastardolomey са предизвикали сред поне 80% от хората в залата друго, освен раздразнение. Накрая да отправя и една много важна похвала – звукът беше перфектен (може би защото проследих сета им от трибуните).

В 21.15 ч. W.A.S.P. се появиха за пети път на сцена в България, с интро, което някои от нас вече бяхме чували на тазгодишния Wacken Open Air. На сцената бяха позиционирани една голяма и две малки видео-стени, на които вървяха класически видеоклипове и концептуални филмчета, в синхрон с живото изпълнение на Лоулес, Дюпке, Дуда и Блеър. Естествено, за сета на W.A.S.P. заехме обичайната си позиция малко пред пулта, в центъра на залата, но останахме неприятно изненадани от КОШМАРНИЯ звук! Не искам да обвинявам организаторите, защото обикновено вината за звука се носи от саунд техниците на самата група, но силата на звука беше ужасно преекспонирана и очевидно несъобразена с размерите и спецификата на залата. Тези близо 4 000 фенове, бяха изпълнили някъде около 2/3 от вътрешното пространство, като този факт, в допълнение с високия, кух таван, допринесоха за неприятен резонанс и пълна каша в звука на китарите, които се изгубиха в стена от барабани и бас. Може би за някой по-безразличен към Блеки и компания това не е било фатално, но за фен като мен, удоволствието от един от най-чаканите концерти за годината, беше развалено.

Сетът беше почти същия като миналата година, с една приятна (включването на “Live To Die Another Day”) и една неприятна (съкращаването на “медли”-то “Hellion”/”I Don’t Need No Doctor”/”Scream Until You Like It”) изненада. Визуалното шоу с видеостените беше отново много въздействащо, а Блеки се раздаде за българската публика. Страхотно впечатление за пореден път ми направи уникалното изпълнение зад барабаните на Майк Дюпке, който заедно с ударника на Helloween прави заявка за един от най-добрите млади музиканти. Насладихме се (доколкото успяхме да се абстрахираме от качеството на звука) на “The Idol” и “Chainsaw Charlie”, както и на станалото тотална класика заглавно парче от последния албум “Babylon’s Burning”.

След по-малко от час и половина, W.A.S.P. си взеха за пети път довиждане с родната публика, но на път за дома не можахме да се отървем от неприятното чувство, че това беше най-слабият концерт на Блеки и компания досега. Чакаме поправката още догодина!

ЕПИЗОД – „Народът на Дуло”

2010-10-27T09:47:00.002+03:00

В началото на този месец се появи новият, девети студиен албум на родните метъл патриоти Епизод. „Народът на Дуло” отбелязва по най-добрият начин 20-годишният юбилей на групата, като в същото време се явява и официален дебют на Васил Бележков на соло китарата. Специалният повод е отбелязан и с гост участия зад микрофона на Звезди от Ахат (в откриващото „Неспокойни дни”), Данчо Караджов от Сигнал (в чудесната балада „Вярност”) и Филип Бръшков от Команда 5 в „Спомен”.

Песните са по текстове на англичанина Джордж Байрон, шотландеца Робърт Бърнс, французина Йосташ Дешан, руснака Николай Некрасов и българите Иван Вазов, Пейо Яворов и Александър Хофарт. Последният (който всъщност е създателят на отдавна разпадналата се българска рок-група Атила) се включва много силно като автор на текстовете и музиката на двете най-силни парчета в албума, както и художник на обложката.

На първо място, чудесно впечатление в новия албум на Епизод прави разчупената композиционна концепция. Едва ли и най-големите фенове на групата биха отрекли, че последните 2 албума „Нашите корени” и „Старият войн” звучаха уморено и тъпчеха на едно място с предъвкване на едни и същи мотиви. В „Народът на Дуло” звукът е значително втежнен, а самите парчета звучат свежо и вдъхновено. Основни комплименти заслужава китарната работа на Васил, който е успял да излезе от шаблона и да вплете някои страхотни мелодични сола, като например това в „Сатани”. Тежките сабатски рифове в „Нивата” компенсират озадачаващият избор на стихотворение, а музикалната интерпретация на яворовото „Песен на песента ми” е вдъхнала живот на една от най-забележителните балади на Епизод. Закриващата албума едноименна композиция покорява слушателя мигновено както с разчупения си водещ риф, така и с епичния припев – това ще бъде безспорен гвоздей по концертите от предстоящото турне и задава вярна посока за бъдещето.

Можете да си закупите албума в електронен вариант, както и на CD от стилно реновираният официален сайт на групата.

7.5/10

Отровата от последното ужилване ще бъде неизлечима – SCORPIONS на живо в София – 25 октомври 2010 г.

2010-10-26T11:55:00.005+03:00

Поводът да се съберем в понеделник вечерта беше четвъртият рожден ден на любимото ни радио Z-Rock, а причината – последният концерт в България на немските легенди Scorpions. Една група, която на родна земя предизвиква както рок фенщина, така и много сантимент от онези ранни години на все още непорочна демокрация, когато „скорпионите” гостуваха за първи път в София.

Организаторите от Art BG се бяха погрижили за безпроблемно и бързо влизане в съответните сектори на стадиона, като можем да отправим лека забележка за закъснялото излизане на сцената на родната метъл институция Ахат. Дочакахме ги към 19.40, а с първите акорди на „Брадвата”, купонът започна на макс. Най-новата звезда в екипа на Z-Rock – Звезди, беше в страхотна форма и изпя всяко едно от парчетата с вокалната си мощ отпреди 20 години. Респект! Ахат заложиха на по-тежките парчета от творчеството си – „Огнени души”, „Дървото” (жестоко изпълнение), култовата „Черната овца”, като единственото лирично изключение бе „Монолог”. Заедно със Звезди изпяхме „happy birthday” на Матиас Ябс и изпратихме с Ахат доволни, че имаме група, която е достойна да бъде съпорт на най-великите в рока.

Точно в 21.00 часа, огромните видеостени зад сцената блеснаха с първите кадри от шоуто, което ни бяха подготвили Scorpions, а Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Матиас Ябс, Павел Мачивода и Джеймс Котак стартираха ударно със заглавното парче от страхотния последен албум “Sting In The Tail”. Клаус Майне започна плахо, и през първите 2-3 парчета пестеше гласа си, но след това видимо се отпусна и се наслади на топлия прием на близо 20 000 души. От двете страни на сцената бяха монтирани специални камери, които излъчваха в реално време на видеостените кадри от изпълнението на бандата, примесени с емоциите на хора от публиката (разбираемо вниманието на операторите падна върху красивите ни момичета). Новият албум на германците беше застъпен от още 2 парчета – много силното “The Best Is Yet To Come” (с може би най-убедителните вокали на Майне за вечерта) и “Raised On Rock”. Вечните класики, заради които бяха дошли повече от половината фенове, не закъсняха – “Bad Boys Running Wild”, “The Zoo”, “Loving You Sunday Morning” вдигнаха градуса на настроението и ни накараха да пренебрегнем започналият октомврийски дъждец. Беше страхотно да видим сред обичайната метъл общественост със суичери на Slayer и нашивки на Motorhead, много усмихнати хора на всякаква възраст, които бяха дошли на този концерт с целта да съпреживеят заедно още веднъж един пъстър миг от младостта си. Всъщност дали има по-романтично усещане от това да припяваш с любимия човек “Holiday” или “Still Loving You”? Едва ли. А за тези от нас, които пазят спомени от падането на Берлинската стена преди две десетилетия, “Wind Of Change” беше дори с една идея по-внушителна и емоционално разтърсваща отколкото за чаровно-просълзената девойка от първия ред, която операторите на Scorpions решиха да покажат на всички.

След двойната атака на “Tease Me, Please Me” и “Dynamite”, започна уникалното соло на барабани на откровено ненормалния Джеймс Котак. Тези от нас, които не бяха видели на какво е способен преди година в Каварна, сега с изумление гледаха бесните му изблици и крясъци зад комплекта ударни, които вървяха в комбинация с ужасно сполучлива видео-разходка сред идейната концепция на всяка една обложка от творчеството на Scorpions. След “Blackout” поздравихме още веднъж рожденика Матиас, а той ни се отблагодари съз зверско соло, преди да забие с колегите си финалния пирон от редовия сетлист – “Big City Nights” (с готиният жест към софийската публика – реещ се надпис “Sofia” на фона на кадрите от видео-стената).
Scorpions си взеха последно сбогом с така обичащите ги българи с химна “Rock You Like A Hurricane” – 20 хиляди припяващи гласа, веещи се български знамена и последни жестове на любов и признателност от страна на немците към всички, които ги бяха уважили тази вечер.

След последният концерт на Accept с Удо, станахме свидетели на още едно емоционално сбогуване на родна земя и се разпиляхме по домовете си с тайната надежда, че вятърът на промяната ще довее и тези рок легенди поне още веднъж в България.

Сетлист на Aхат:

1. Брадвата
2. Огнени души
3. Дървото
4. Монолог
5. Черната овца

Сетлист на Scorpions:

1. Sting in the Tail
2. Make It Real
3. Bad Boys Running Wild
4. The Zoo
5. Coast to Coast
6. Loving You Sunday Morning
7. The Best Is Yet to Come
8. Holiday
9. Wind of Change
10. Raised on Rock
11. Tease Me Please Me
12. Dynamite
Соло на барабани на Джеймс Котак
13. Blackout
Китарно соло на Матиас Ябс
14. Big City Nights

Бис:
15. Still Loving You
16. Rock You Like a Hurricane

Интервю с Rob Halford - THE METAL GOD!

2010-10-07T14:39:00.009+03:00

За пореден път се убеждавам, че колкото по-голяма (ама истински голяма и призната от всички) звезда е някой музикант, толкова по-земно, непринудено и учтиво се държи той с медиите и феновете. Роб Халфорд е олицетворение на това какво представлява един голям професионалист и човек и индиректно, чрез поведението си, отговаря на незададения въпрос - "Как всъщност се изминава пътят от това да си звезда, до това да си.... легенда?". Дами и господа: THE METAL GOD!

- Здравей, Стояне – как си? Обажда се Роб Халфорд.

Добър вечер, мистър Халфорд! Аз съм добре, но тук времето е ужасно – цял ден вали…
- Хм… интересно, защото при мен, въпреки, че съм в Калифорния, също вали цял ден.

Значи се чувстваш донякъде като у дома си в Англия.
- Може да се каже, да. С теб сме в двата края на този странен, дъждовен Бермудски триъгълник.

За мен е чест да си говоря с теб за първи път. Можем ли да приемем новият ти албум “Made Of Metal” като едно логично следствие на албума с коледни песни от миналата година?
- Благодаря ти за възможността да говоря за предаването „Бруталика” по Z-Rock, България. За нас е страхотно да композираме нови метъл парчета, след като минаха няколко години от издаването на “Crucible”. Това, което правим, е да се представим пред феновете с нашата визия за това как трябва да звучи метъла през 2010-та. Прав си, че албумът има много класическа рок и метъл атмосфера, но всъщност никога не знаеш как ще се получи един запис, докато не подредиш всички парчета едно след друго и ги преслушаш. Мисля, че новият албум е близък по звучене до “Resurrection” и предполагам, че феновете ни са си отдъхнали с облекчение след последното ни издание, въпреки, че за мен бе огромно удоволствие да запиша коледния албум. Надявам се повечето ни фенове все пак да са го приели заради идеята, която представлява – да чуят за първи път малко коледна музика от HALFORD. Все пак – ето, че сега се завръщаме към истинския метъл дух с “Made Of Metal”.

Групата ти е съставена от много уважавани музиканти и истински професионалисти, а албумът звучи много хомогенно. Как постигнахте това?
- Крайният резултат при всяко метъл издание е следствие на отборна работа на колегите ти музиканти, на продуцента и инженерите, при смесването и мастъринга, при работата на издателската компания. Например, всички имат някакви познати в медиите и удрят по едно рамо при промоцията на албума. Заедно с най-важното – феновете, всички сме част от усещането за метъл духа и метъл обществото. След работата на толкова много хора, е удовлетворение да видиш крайният резултат. Късметлия съм, че съм заобиколен от наистина талантливи, енергични и целеустремени хора, които се чувстват същото, което и аз, правейки моята музика.

Нека те питам нещо за едно от парчетата с най-личен текст – “Twenty – Five Years”. То ми е любимо в албума. Каква беше целта ти като творец, записвайки тази песен?
- Това, което се опитвам да правя в соловите си проекти е да дам израз на моето лично разбиране за заобикалящия ме свят, част който си и ти, и всички мои фенове в България, и всички слушатели на “Бруталика”. Наблюдаваме това, което се случва около нас и реагираме на него – говорим, дискутираме, а някои от нас пеят за това. Нещо друго, което имам възможност да направя с групата HALFORD е да отида на още по-дълбоко и лично ниво. С това парче се опитвам да обясня на феновете си някои неща, които са ми се случили преди 25 години. Тогава имах проблеми с алкохола и наркотиците. Някои от нас спечелиха тази битка, а други не можаха. Трети пък и до днес живеят по този начин и се чувстват ОК, но за мен това беше много тежък период от живота ми. Успях да го преодолея и в продължение на 25 години съм чист и трезвен. Вече не употребявам алкохол или наркотици, защото ако не бях спрял, можеше да съм мъртъв още преди 25 години. Така че просто исках да разкажа историята за това, което съм преживял в този период от живота си и да бъда колкото е възможно по-искрен.

Ти се завърна в JUDAS PRIEST малко след като излезе албума ти “Crucible”. Бих искал да те попитам, как подхождаш към композирането и писането на текстове оттогава досега? Как разбираш, че дадено парче е по-подходящо за албум на JUDAS отколкото за HALFORD?
- Голяма част от музиката на JUDAS PRIEST, особено от “British Steel” насам, e плод на общи усилия и това значи, че когато композирам за JUDAS, го правя в компанията на колегите си Глен и Кей Кей. Винаги работим като трио. Иначе казано, метълът на JUDAS PRIEST се създава от три отделни глави, мислещи като една. В HALFORD, десет или единадесет от парчетата в албума са мои композиции. Имам студио у дома в Калифорния, което е много уединено и удобно и където мога да се концентрирам. Специално за албума “Made Of Metal”, музиката беше създадена по доста различен начин от стила ми на работа по принцип.

Роб, в новия албум има две парчета, които са на спортна тематика – “Undisputed” и “Made Of Metal”. Някои фенове изказаха леко раздразнение от този факт в официалния форум на твоя сайт, подозирайки, че си се изкушил от комерсиални цели. Какво мислиш по въпроса?
- Мисля, че това показва страстта на хеви метъл феновете. Те са много привързани към групите и музиката които обичат. Всички дискусии, мнения и критика са част от хеви метъл изживяването. Обичам да чувам мнението на феновете си за музиката, която правя. Едно от хубавите неща при дебата и демокрацията е, че може да се съгласиш или не с нещо. Можеш да изкажеш различно мнение за тази или онази песен или концерт. Това е чудесно, харесва ми и затова сме кръстили тази секция на сайта – „the quorum” – така в Древен Рим са наричали мястото, където всеки е можел да каже мнението си по даден въпрос. Бих окуражил всеки мой фен да изкаже мнението си за това, което правя – това всъщност е смисълът на демокрацията.

Използвам шанса да си говоря с теб, за да те питам нещо, за което говорих и с Джоф Тейт от QUEENSRYCHE. Какво стана със страхотната идея за т.нар. проект „трите тремора”: ти, Брус Дикинсън и Джоф Тейт да запишете нещо заедно?
- Стояне, аз все още смятам идеята за прекрасна и се надявам някой ден да превърнем в реалност мечтата на много хора. Ще бъде хубаво тримата с Джоф и Брус да имаме възможност да направим нещо такова. Ясно е, че идеята е заимствана от това, което се случи преди години с „тримата тенори” и хората приеха това много добре. Разликата е, че те изпълняваха етюди от класическата опера, а ние естествено ще изпълняваме метъл и хард рок. Възможно е да изпълняваме и нови парчета, както и например всеки да изпълнява песни, с които са известни другите двама. Това е все още в моят „хеви метъл списък” от неща, които бих искал да направя. Стискам палци да се превърне в реалност.

Ние също стискаме палци много усилено. Много велики китаристи през годините са изказвали желанието си да запишат нещо с теб. Например наскоро Джеф Уотърс от ANNIHILATOR каза в интервю пред мой приятел, че за него това ще е сбъдната мечта. Обмислял ли си подобни възможности?
- Винаги съм отворен към подобни идеи. Контактувам с много различни талантливи музиканти от всякакви стилове метъл. Преди малко ти спомена проекта „трите тремора” и името на моя добър приятел Брус Дикинсън, с когото имах удоволствието да запиша парчето “The One You Love To Hate” от албума на HALFORD “Resurrection”. Много пъти съм бил на турне с Джоф от QUEENSRYCHE, но освен певци, познавам също много китаристи, басисти, барабанисти. Ако намеря време в твърде натоварения си календар, бих се радвал да участвам в нещо подобно. Така че, винаги съм с отворено съзнание за бъдещето.

Предполагам, че имаш да правиш още доста интервюта тепърва, затова ще приключвам с въпросите, но преди това имам още два. В интервютата си винаги си правил впечатление на много учтив и интелигентен събеседник, който обръща внимание на всеки въпрос и всеки фен. Сещам се за още един такъв човек и това беше Рони Джеймс Дио. Колко добре го познаваше?
- Искам да използвам възможността да говоря в предаването „Бруталика”, за да кажа още веднъж, че Рони беше не само мой много скъп приятел, но и приятел на толкова много музиканти и милиони хеви метъл фенове по света. Рони все още живее. Музиката му звучи в уредбите на феновете, у дома или по радиото, а много трибют групи свирят неговата музика. Страхотна е мисълта, че гласът му никога няма да се промени – ще си остане все така мощен и жив и ще носи радост на всички фенове на метъла като нас. Знаеш ли, когато загубиш някой който обичаш, трябва да си спомниш всички онези моменти, които си споделил с този човек и точно това правя аз. Да загубиш приятел винаги е много трудно и тъжно, но е важно след като мъката премине да осъзнаем, че живота е много кратък и ценен и трябва да му се радваме. Трябва да продължим напред и да се развиваме. Мисля, че можем да го направим, особено с помощта на музиката и като се радваме, че музикалното наследство на Рони Джеймс Дио ще живее вечно чрез нас.

Беше страхотно да чуем подобни думи от човек като теб, Роб. Накрая искам да те попитам какво планираш за следващата година? Задава ли се нов албум на JUDAS PRIEST след жестокия концептуален “Nostradamus”?
- Ще бъде вълнуващо да се върнем на сцената за ново турне с JUDAS PRIEST. Както знаеш, през тази година си дадохме малка почивка, за да презаредим „priest-батериите”, след близо осем години на пътя. Догодина обаче се завръщаме с доста концерти и съм сигурен, че ще свирим и в София. Що се отнася до музиката, ние никога не се придържаме към някакъв конкретен график. С Глен и Кей Кей винаги сме в контакт и се опитваме да държим феновете си в течение за всичко, което се случва около групата чрез официалния ни сайт.

Интервю с Gus G (Ozzy Osbourne, Firewind)

2010-10-05T16:32:00.005+03:00

Здравей, Гас! Как върви турнето с Ози? Изморен ли си вече?
- Не бих казал. Турнето се развива чудесно до момента. Тепърва отиваме в Япония и Канада, а в края на годината завършваме в Щатите. За мен е страшно приятно да излизам всяка вечер на сцена с такава легенда.

Какво е чувството да записваш и концертираш с Ози? Какъв тип персонаж е той като част от групата?
- Страхотно е. Като сбъдната мечта. Страшно колегиален е и всички в групата се чувстваме чудесно с него. Той просто ни предразполага с поведението си.

В някои медии имаше спекулации, че не ти е дал достатъчно творческа свобода да допринесеш с твои идеи за “Scream”. Вярно ли е това?
- Хмм… виж – всъщност целият материал за албума вече беше композиран, тогава когато беше моето прослушване и ме избраха, така че нямаше как да се включа с мои идеи. Моята работа беше да запиша готовите песни в студиото и да попълня състава за предстоящото турне.

Да поговорим за другата ти група - FIREWIND. Шестият ви студиен албум “Days Of Defiance” ще излезе на 25-ти октомври. Как ще звучи?
Продължаваме в традицията на предишните ни албуми. Класическо пауър хеви. Всички знаят какъв тип метъл правим и няма да се отклоняваме от поетата посока. С новия албум просто се опитваме да правим още по-добре това, с което ни познавате!

Смяташ ли, че продажбите на FIREWIND ще скочат поради факта, че вече си китарист на Ози?
- Оооо, искрено се надявам, хаха!

Бонус парчето в i-tunes версията на “Days Of Revenge” се казва “Riding On The Wind”. Това кавър ли е?
- Не, не, това не е кавър, а наше авторско парче. Не сме искали да крадем заглавието на Judas Priest, хаха!

FIREWIND ще свирят отново в България на 18-ти декември. Можем ли да приемем този концерт като коледен подарък за българските фенове?
- Да! Много точно казано. Всъщност ще свирим само в един европейски град извън Гърция тази година и това е именно София. Нямам търпение да се върнем при вас.

HELLOWEEN - "7 Sinners"

2010-09-29T13:51:00.003+03:00

Както Halford, така и Helloween издават новият си албум след доста противоречива колекция от песни – в първия случай коледни, а при хамбургските легенди – акустични преработки на най-големите им хитове, със заглавие “Unarmed”. Много от феновете на тиквите, в това число и най-запалените, бяха меко казано озадачени от този ход и затова “7 Sinners” идва точно навреме. Съвсем традиционно, на 31 октoмври е планирано „завръщането” на немците там където са най-силни – в лоното на бързия, рифов, но и много мелодичен пауър метъл.

Началото в албума е дадено от среднотемповата „Where The Sinners Go”, където акцентът е поставен върху ударната звукова вълна. Като цяло, неособено вдъхновяващо начало. Съвсем различно обаче стоят нещата с „Are You Metal?”, която е и официалният сингъл към албума. Парчето пращи от енергия, силни сола и агресивно изсвирени барабани, давайки заявка за това какво ни очаква до края. “Who Is Mr. Madman”, заедно с “If A Mountain Could Talk” са песни, пропити с настроението на класиката “Master Of The Rings”, а “World Of Fantasy” спокойно би могла да заеме място в “Gambling With The Devil”. Общото впечатление за албума е, че се доближава максимално по атмосфера, тежък саунд и агресия в изпълнението до обожаваният от едни и недолюбван от други “The Dark Ride”. Асоциации именно с този албум носят тоталната мелница от двойни каси „Long Live The King” и мелодичните “The Smile Of The Sun” и “My Sacrifice”.

“7 Sinners” има и доста прогресарски аранжименти и идеи, като на първо място трябва да се отбележи закриващият многопластов опус “Far In The Future”, в която Helloween с лекота демонстрират в рамките на близо 8 минути всичките козове, които ги държат на върха на немската хеви сцена вече четвърт век. Приятна изненада е “Raise The Noise”, където по чудесен начин е включена флейта. Шоуто в албума определено прави Dani Löble, но всяко от парчетата, освен с прекрасно изпълнени ударни, е пълно с вихрени сола и отчетлив бас. Любимецът на всички българки Andi Deris е на обичайното си високо ниво, въпреки леко преекспонираните саунд ефекти при записите на вокалите. Ако не бяха посредствените “You Stupid Mankind”, „The Sage, The Fool, The Sinner” и безличното откриващо парче, оценката би била максимална, но и така “7 Sinners” с лекота се отличава сред десетките албуми в стила, които се появиха тази година. Чакаме януари!

7.5/10

HALFORD - "IV - Made Of Metal"

2010-09-28T15:25:00.003+03:00

“Made Of Metal” появи някак неочаквано. Ясно беше, че музикалната компания създадена от легендата Роб Халфорд има за цел да преиздаде ремастерираните версии на всички негови солови проекти, но с времето очакванията на феновете за нов албум с авторски материал от Halford се притъпиха. Аааа – да. Имаше някакъв албум, наречен “Halford 3 – Winter Songs”, но ще го отмина с безразличие – това все пак не беше метъл.

Четвъртата студийна творба на проекта Halford, е друга бира. Отново сме подложени на рифова атака, страхотни китарни хармонии и припеви. Повечето от парчетата са композирани единствено от Роб, a за няколко му помагат небезизвестният Roy Z и звуковият инженер Mike Baxter. “Undisputed” е абсолютна класика в средно темпо, със зверско соло от стандартите на Judas Priest, която е последвана от скоростната резачка “Fire And Ice”. Като цяло, духът на албума е в края на 70-те и началото на 80-те години, разбира се, с тежката дума на модерните технологии при продуцирането и смесването.
“Made Of Metal” се доближава по настроение повече до “Resurrection”, отколкото до новаторския саунд на “Cricible”. Сега Халфорд играе на сигурно и предлага на феновете си албум, който със сигурност ще ги удовлетвори след 8-годишното чакане. Е – текстовете (с изключение на “Twenty-Five Years”) отново са ужасяващо наивни и елементарни, но едва ли сте очаквали метафори от основния текстописец на Judas Priest в продължение на над 35 години. Силата на Halford е другаде.

Изненадите в албума са “Till The Day I Die” с откровените си кънтри мотиви, “We Own The Night”, с жестокия припев и сполучливото включване на пиано, пауър баладата “Hearless”, както и абсолютният връх в албума – 7-минутния епос “Twenty-Five Years”. Когато чух това парче, настръхнах – нещо, което могат да ме накарат да изпитам много малко групи….. май се сещам само за три. Респект за Халфорд, че е благодарил на феновете си за дългото чакане на нов солов албум с цели 14 парчета, от които поне 10 са от върховна класа. Само чуйте “Hell Razor” или безумните вокали в закриващата мелница “The Mower” и ще ви стане пределно ясно, че с този албум Halford се превръщат в претенденти за един от безспорните албуми на годината. Ако ви се слуша истински, чист, неподвластен на времето, класически хеви метъл с почерка на една от иконите на британската школа, нямате време за губене. Цената на диска е без значение.

9/10

Интервю с Andi Deris от HELLOWEEN

2010-09-23T11:08:00.003+03:00

Здравей, Анди. Поздравления за новият ви, 13-ти албум. Това ли е причината за агресивния саунд на “7 Sinners”?
- Не съм сигурен, че точно това е причината, хаха. Според мен основната причина е албумът с акустичен материал, който го предхождаше. Всеки от нас се чувстваше непривично, изпълнявайки подобни класически аранжименти и нямахме търпение да се върнем към истинският метъл. Към края на записите на акустичния албум, всички бяхме много напрегнати и с удоволствие надухме отново усилвателите за “7 Sinners”. Всъщност много хора очакваха, че новият албум ще звучи точно така.

Отгатваш насоката на следващия ми въпрос. Предишният ви албум наистина звучеше твърде мек за хелоуин-ските стандарти и много фенове бяха доста изненадани от тази посока. Как се настроихте отново на вълна тежък метъл?
- Със сигурност знам, че много хора бяха ядосани, защото “Unarmed” не беше метъл албум, но от друга страна точно този албум ни даде сериозен импулс и енергия да забием много здраво в “7 Sinners” – беше логично резултатът да е този.

Доколкото мога да “хвана” нещо от текстовете, албумът е донякъде обвързан тематично. Кои са седемте грешника всъщност? Единият от тях явно е „перфектният джентълмен” от албума “Master Of The Rings” или греша?
- Хаха! Неее – пичът просто се оказа с лош късмет, хаха! Закачката със заглавието “7 Sinners” е, че музикантите от групата сме петима, а като добавим тиквата и “пазителя”, ставаме седем. Истинската история обаче е, че в много митологии се говори за седем грешника, които са изпратени по света да вършат злини. Само „седмата звезда” има силата да им се противопостави, а всеки от седемте лъча на звездата има власт над един от грешниците. Когато чух тази история си помислих, че вероятно Толкин е бил доста повлиян от нея за „Властелинът на пръстените”.

Анди, този път вокалите имат много ефекти. Това с цел ли е направено или просто така се получи за новия албум?
- Добър въпрос. Всъщност не съм осъзнал, че в този албум сме ползвали повече ефекти при вокалите отколкото обикновено. Тук ме хвана, хаха!

Имам предвид не повече от 2-3 парчета. Например сещам се за “You Stupid Mankind”.
- Ами виж, когато говорим за саунд ефекти, трябва да попиташ продуцента. Когато слушах миксовете, те ми харесаха, но той със сигурност е направил нещата така, както той ги е почувствал. Спомням си, че смесвахме няколко пъти, но специално за ефекти…. не знам дали са повече от обикновено. Явно да – иначе ти не би го споменал.

От музикална гледна точка, според мен албумът звучи като един по-прогресив побратим на “The Dark Ride”. Съгласен ли си?
- Мисля, че звучи като един по-тежък и зъбат вариант на “The Dark Ride”, с някои влияния от “Master Of The Rings”. Някои мелодии спокойно биха намерили място в “Master Of The Rings”, а звукът е по-модерен, мощен и брутален и наистина напомня “The Dark Ride”. Да, съгласен съм с мнението ти.

Искам да използвам възможността да си говоря с теб за първи път, за да те попитам дали имаш планове отново да издадеш нещо солово? Знаем, че имаш два солови албума от 97-ма и 99-та година.
- Никога не трябва да казваш никога, но в момента нямам настройката за солови проекти, защото имаме твърде много ангажименти покрай Helloween. Сега тръгваме на турне, което ще продължи цяла година, а аз винаги използвам времето прекарано на пътя, за да композирам. Ако имам достатъчно много идеи – кой знае? Но ситуацията сега не е същата като през 97-ма, когато имаше много голям интерес за нещо такова от страна на лейбъла ни. Не бих направил типичен солов проект отново, а по-скоро си представям нещо като отделна група с подходящи музиканти, с която бих записал нещо.

Към края на интервюто няма как да не те попитам и нещо за предстоящият концерт на Helloween в София през януари. Предполагам знаеш много добре, че в България има наистина луди и тотално отдадени на групата фенове. Какво да очакват те от шоуто ви?
- Ами както обикновено, ще направим някои шантави неща на сцената. Със сигурност поне 10-ина минути ще са посветени на нещо забавно, но не мога да кажа какво точно. Като говорим за София, както е видно и от DVD- то ни “Live On 3 Continents”, хората там наистина откачат по време на нашите концерти. Затова е чудесно да видим какво ще ни поднесат българските фенове този път, хахаха! За нас, всеки път когато излезем на сцена в България е като сбъдната мечта – най-топлото посрещане което бихме си представили. Мисля, че това е третият път когато ще свирим в София.

Даже е четвърти в София, а освен това един път бяхте на фестивал в Каварна, заедно с Twisted Sister и Testament.
- О, да! Феновете в Каварна също бяха страхотни, но на фестивал е различно. Възможно е дори да се случи така, че на даден фестивал няма нито един фен на някоя от групите. Не говоря конкретно за онзи фест, но е имало такива, на които сме си мислели „тук има много хора, които със сигурност не са дошли заради Helloween”. Тогава задачата ни е наистина трудна, защото трябва да приобщим много хора, които дори не знаят парчетата ни. Понякога свирим на фестивали, които са повече рок, отколкото метъл и се налага да излизаме преди групи като A-HA, например. А техните фенове едва ли слушат метъл, хаха! Затова предпочитам нашите собствени концерти, когато знам, е хората са дошли единствено заради нас. Когато видя хора, които са горди, че присъстват на концерта, това прави мен самия още по-горд, че съм в тази група.

Wacken Open Air 2010 – тридневна хеви метъл приказка

2010-08-16T14:58:00.007+03:00

След една седмица осъзнаване на това, което се случи на тазгодишния W:O:A, вече мога да опитам да ви пресъздам част от впечатленията си. Този път „билингът” с групи надмина и най-смелите ни очаквания, като предварително беше ясно, че едва ли ще успеем да гледаме всичко, което би ни се искало. За организацията смятам, че е излишно да споменавам за пореден път – казвам само едно: ПЕРФЕКТНА! Е, за първи път имаше инцидент с откраднати през нощта пари на един от приятелите ни, но това ни даде повод да се замислим за някои допълнителни мерки за сигурност догодина. Не смятам, че организаторите на 75-хиляден фестивал на палатки биха могли да бъдат обвинявани в тази насока.

След една нощувка в Хамбург, с кола под наем и подпомогнати от gps (едно от най-великите постижения на човечеството!), се озовахме във Вакен около 18.00 часа, в деня преди началото на феста. След като разпънахме палатката, се запътихме право към така любимият ни “Metal Place”, където си казахме първото „наздраве” на вакенска земя. Започна да вали и дъждец, който ни съпровождаше през цялата следваща нощ, но това беше нещо нормално.

Ден първи:
Първият същински фестивален ден започна доста нетрадиционно – с екскурзия до курортното градче Бусум, на брега на Северно море. Посрещна ни немска идилия – спретнати улички, водещи към брега на морето, което беше в период на отлив. Десетки хора се разхождаха на близо 100-ина метра навътре в плитката вода, а други се наслаждаваха на слънчевите лъчи на тревистия бряг. След стабилно похапване в типична бирария, се запътихме обратно към Вакен, за да заемем позиции пред щанда за мърчандайз. Примерният списък с групи за гледане, който си бях направил, гласеше, че този ден е задължително да видим само Alice Cooper и Iron Maiden. “Театърът на ужаса”, както беше озаглавил шоуто си дядо Alice, беше зрелищен спектакъл на гротескното и плашещо представление, което включваше гилотиниране, намушкване с гигантска спринцовка, разчленяване на бебе и още подобни веселби… но за съжаление едва ли някий би могъл да спори, че Alice Cooper вече съвсем се е простил с гласовите си възможности…

За Iron Maiden успяхме с много усилия да заемем позиция на около 50 метра фронтално пред сцената, на един от баровете за бира. Така съумяхме да изгледаме концерта без върху главите ни да скачат crowd-surfer-и през 30 секунди. Maiden за пореден път демонстрираха огромен професионализъм, раздадоха се на 100% и изсвириха всичко това, което очаквахме, с малката разлика, че вместо „Brighter Than A Thousand Suns” и “Paschendale”, направиха „Dance Of Death”. Новото парче „El Dorado” прозвуча доста по-добре наживо, а Bruce час по час напомняше на публиката за новият албум “The Final Frontier”. Специални комплименти заслужава всеобщият любимец на българската агитка – Adrian Smith, който изпълни партиите си с достолепието и тежестта на истински великан (какъвто всъщност е). Чудесно впечатление направи и посвещението на “Blood Brothers” на великия Ronnie James Dio.

Ден втори:
След кратка разходка из Вакен, започнахме концертният ден по-отрано с обедното изпълнение на финландската легенда Amorphis. Както и в България, момчетата забиха безупречно, с много мелодия, настроение и уникални вокали на Tomi. Amorphis логично поставиха акцента на сета си върху последните 3 албума, но между публиката имаше само доволно клатещи се глави.

След кратък престой в прес-зоната, интервю с Andre от Blind Guardian и среща на няколко бири със Stiff от “Про-Рок” и Викса от „Black Lodge”, стъпихме със страшна сила насред W:E:T сцената, за да видим младата британска траш надежда Evile. Пред сцената моментално се заформи страховито меле и облаци гъст прахоляк, в който единствено Бате Харо се престраши да влезе. Evile представиха наживо новият си китарист и забиха с много хъс, показвайки нагледно защо списание „Тerrorizer” ги харесва толкова много.

Очаквахме с много голямо любопитство шоуто на възкръсналите за пореден път хеви-глем легенди Lizzy Borden и се оказа, че с право сме били нетърпеливи. Видяхме стегнат сет, предимно от стари класики, като музиката беше разнообразявана от забавно-шокиращото сценично шоу на Lizzy. Един от гвоздеите беше моментът преди началото на „There Will Be Blood Tonight”, когато фронтменът на групата започна да “пие” кръв от врата на една почти гола мацка. Култ! По средата на този концерт се отбих към True сцената, за да се убедя за пореден път в ужасно разочароващото живо изпълнение на Roy Khan от Kamelot. Чух 3 песни с измъчени вокали и се върнах отново при Lizzy Borden, тъкмо навреме за биса в чест на Ronnie James Dio – „Long Live Rock ‘n, Roll”.

Специалното шоу на Grave Digger също надмина очакванията. Новият китарист Axel Ritt се вписва в състава на бандата страхотно и дава много надежди за начина, по който ще звучи следващия студиен албум. Шотландски гайдари, хорови припявания от Van Canto, гост-участие на Doro и Hansi (от Blind Guardian) за дуети с Chris Boltendahl…. „Гробокопачите” изпълниха от начало до край класиката си “Tunes Of War”, добавяйки за десерт “Ballad Of A Hangman”, “Excalibur” и “Heavy Metal Breakdown”. Истински, искрен тевтонски хеви метъл!!!!

След такава силна загрявка, вече чувствахме вратните си прешлени готови за първото много сериозно изпитание – появата на Slayer на Black сцената. Трябва ли да влизам в подробности? Slayer излязоха, изклаха всичко наред и се прибраха. Към средата на концерта, с вече отрязани от рифовете на Кинг и Ханеман глави, с Харо, Стефи и Мила си куфеехме с глави под мишница…. Неповторима банда! Изключително бяхме впечатлени от факта, че едва около 30% от сетлиста на Slayer се повтаряше с този от шоуто им преди месец на Sonisphere. Чухме парчета като „Spirit In Black”, “Dead Skin Mask”, “Hell Awaits”, “Aggressive Perfector”…

Вечерта завърши отново на Тrue сцената с жесток концерт на Anvil, които ни изпратиха с така любимата на всички сплав от спийд метъл, класически хард-рок и 80-тарско хеви, удряйки мощно още в началото с “March Of The Crabs” и “666”, за да ни оставят без дъх до края на едночасовия си сет. Lips отново демонстрира неподражаемото си чувство за хумор, извирвайки солото на “School Love” с … вибратор. Олдскуул ли казахте?

Ден трети:
На 7-ми август жегата във Вакен вече бе наистина непоносима. За кратко намерихме убежище в прес-зоната, но по време на Unleashed към 14.30 следобед, слънцето бе безпощадно. Стегнатото, надъхано изпълнение на шведските дет метъл легенди съвсем не успя да ни разхлади и след 4-5 парчета побягнахме към близките барове да се спасяваме от слънчев удар. Лошото беше, че в 15.30 трябваше да се върнем на най-голямия пек за толкова дългоочакваната ни среща с Overkill. Американските траш ветерани смазаха всичко с перфектно свирене и гръмовна ритъм секция. Звукът (както и при всички останали групи) беше кристален, а шоуто откраднаха за себе си големият Bobby Blitz и страхотният соло китарист Dave Linsk. Силният нов албум бе представен от цели 3 парчета, а останалото бяха класики – „Rotten To The Core”, “Coma”, “Elimination”, като точка на всичко постави красноречивата “Fuck You”.

След пореден престой в прес-зоната, раздумка с Leif Edling от Candlemass и Corpsegrinder от Cannibal Corpse, следваше шоуто на големият Blackie Lawless и компания! Любимците на всички българи W.A.S.P. (които, както разбрахме, ще видим пак в София съвсем скоро), направиха традиционно много силен едночасов концерт. Нямаше видеостени, но Blackie очевидно беше в отлично настроение, възнаграждавайки многохилядната тълпа с безсмъртни класики като „Chainsaw Charlie”, “I Wanna be Somebody”, “Wild Child”, “L.O.V.E. Machine”, “The Idol”… Страхотно беше да споделим с многонационалната публика възторженият прием на химна от последния албум „Babylon’s Burning”. Скоро ще ги гледаме пак!

Краят на фестивала беше белязан от една огромна недомислица от страна на организаторите, която не мога да проумея и досега. Как е възможно да сложат сетовете на Candlemass и Immortal по едно и също време? На всичкото отгоре, трябваше да се лишим от втората половина на концерта на Lake Of Tears, за да успеем да прибягаме до другия край на полето и видим Candlemass на party сцената. Тъпо. Както и да е – Lake Of Tears ме изненадаха изключително приятно със страхотен и много мощен звук, както и с изключително прецизно свирене и вокали. Това беше един от най-интимните и заредени с емоция концерти на Вакен 2010. След „The Greymen”, със Стефи се оттеглихме в посока Party Stage, за да видим Candlemass, а Бате Харо пътьом се отби за 15-минутна блек метъл промивка на мозъка с Immortal.

Концертът на Candlemass ни остави със смесени чувства заради собственият почерк, който Rob Lowe постави върху старите класики на бандата. Свикналите с гласа на Messiah преглъщаха малко трудно интерпретираните по доста различен начин вокални партии. От друга страна, силните парчета от последните 2 албума, бяха изпяти по безупречен начин. “Hammer Of Doom” буквално смачка като валяк всички пред сцената, а “The Bleeding Baroness” бе безспорен гвоздей. Мисля си, че Candlemass биха се чувствали повече в свои води на хедлайнерско шоу в някой клуб за 500 души…

И така – аз бях сред тези, които изтощени пропуснаха няколкото оставащи концерта (сред тях за съжаление бяха TIAMAT, SOLFLY и UDO), но за поредна година се завръщам максимално удовлетворен от адреналиновата инжекция, наречена Wacken Open Air. Най-големият метъл фестивал в света за пореден път подслони близо 80 000 души от всички краища на земното кълбо, обедини ги чрез любимата им музика и ги накара да съпреживеят удоволствието от това да видят идолите си. До следващия път!

IRON MAIDEN - "The Final Frontier"

2010-08-11T16:39:00.007+03:00

След четири години чакане, най-сетне новият албум на метъл доайените Iron Maiden е факт. Свикнахме с дългите паузи межди студийните издания на Maiden, но както винаги очакванията на всички са до небесата. Все пак говорим за една от най-постоянните откъм класа групи в света на тежката музика.

Първите 2 парчета, които всички чухме още преди седмици бяха заглавната “The Final Frontier” и втората в албума – “El Dorado”. Честно да си призная, не бях впечатлен нито от стандартният и предвидим тежък рок на първата (с досадното повтаряне на заглавието в припева), нито от „El Dorado”, която дори и страхотния припев не спасява от усещането за нещо изсмукано от пръстите. E – за това ли чакахме 4 години???? Отговорът на оставащите парчета в албума е категорично „НЕ”. След като прослушах албума поне 10 пъти (а със сигурност той изисква още много повече), мога да въздъхна с облекчение и убедено да заявя, че „The Final Frontier” с всяко следващо слушане върви устремено към позицията на най-силен албум на Maiden от 92-ра насам.

Качеството на композиране се вдига драстично още с “Mother Of Mercy”, която притежава мрачен заряд, полу-прогресив рифове и много по-мощна китарна структура в разгръщането на мелодията. Единствената ми забележка е към малко измъчения и шаблонен припев, но все пак парчето е с класи над “El Dorado”. Следва полу-баладата „Coming Home”, с текст посветен на страстта към летенето. Песента е много емоционална, с чудесен припев и уникални сола от Дейв Мъри и Ейдриън Смит. Ритъмът е тежък и напомня соловите творби на Дикинсън – това е първата същинска перла в албума. “The Alchemist” е типично за групата бързашко парче, в традициите на “The Mercenary” и “The Pilgrim” – нищо особено, но все пак здраво и надъхващо. Деветминутният мастодонт “Isle Of Avalon” смазва слушателя с още прогресарски китарни хармонии и структуриране на композиционните части. Началото е с мелодично интро, което звучи мистично и прелива в разгърната многопластова втора част. След като темпото се забързва, Maiden го сменят по неочакван начин поне 4 пъти в хода на песента. Това парче е първото в албума, което носи неговият истински дух и настроение. Определено много по-класически рок и прогресив метъл по облик, Iron Maiden звучат наистина великолепно и през 2010-та. “Starblind” е като побратим на “Lord Of Light” от предишния албум “A Matter Of Life And Death”, но звучи 100 пъти по-убедително. Композицията крещи „Ейдриън Смит” от километри, а той свири като обезумял. Рифовете са гениални, а преходът и наслагването на 3-те китари и баса в предприпева и припева ме накараха да потръпна! Това е едно от най-силните попадения в цялата дискография на Maiden.

След тези два смазващи удара обаче, далеч не всичко в албума е свършило. Следва трета, внушителна демонстрация на композиционна класа в “The Talisman”. Мога с ръка на сърцето да кажа, че това е не само най-силното парче в “The Final Frontier”, но и най-силните рифове и мелодии, под които Яник Гърс се е подписвал. “The Talisman” носи духа и чувството на “Ghost Of The Navigator”, но….. повярвайте ми, е по-добра дори от нея! Единственият малък недостатък на парчето е леко досадното и твърде продължително интро, но след това звуковата вакханалия и извънземен припев ще докарат многократен оргазъм на всеки истински Мaiden фен. Респект! Единственият принос на Дейв Мъри в албума е “The Man Who Would Be King”, но количеството в случая е обратнопропорционално на качеството. Тук за първи път в албума се появява типичният “джъ-джъ-джъ” бас ритъм на Стив Харис, но “типично” е последното възможно определение за песента, която е една от най-интригуващите и непредвидими. Звученето е с класик-рок похвати, лек меланхоличен привкус и много красиви китарни мелодии. Завършващият 11-минутен епос “When The Wild Wind Blows”, подписан от Стив Харис, е едно от най-сложно структурираните и ангажиращи слуха парчета в цялата кариера на Maiden. Темпото е предимно средно, но напрежението присъства във всяка нота и акорд, като 11-те минути се изнизват като 3. Многократните рифови преходи и комплексният почти джазиран ритъм на Нико водят “The Final Frontier” към кулминационния му завършек с едно от най-зрелите и достолепни парчета на Харис. Още отсега усещам, че именно тази песен ще породи най-много противоречия у слушателите.

Заключение? Ако сте фен, едва ли се нуждаете от него, за да изтичате да си купите “The Final Frontier”, а за тези, които тепърва се докосват до магията наречена Iron Maiden, мога да кажа само: огънят на Maiden продължава да гори с по-различен цвят, но все така силно.

8/10

Kavarna Rock Fest, 2010 (DESTRUCTION, SODOM, KREATOR, PRIMAL FEAR, ANNIHILATOR, ACCEPT)

2010-07-27T14:12:00.006+03:00

24 юли:

Вторият ден на фестивала започна традиционно – с плаж. Този път избрахме да отскочим до Русалка, а на връщане, при вида на разхождащият се безцелно Mille Petrozza, забихме спирачки. Оказа се, че фронменът на траш-касапите KREATOR се лута, търсейки каварненския плаж, а ние бяхме повече от въодушевени да го закараме дотам. По пътя споделихме впечатления от концерта на бандата преди 2 години на Wacken, както и този преди година в София. Последваха снимки и обещание от страна на Mille за смазващо шоу по-късно вечерта. Страхотен пич!

Точно по график, на цената се качиха първите представители на „Светата троица” на немския траш – DESTRUCTION, които забиха стегнат сет от около 10-ина парчета. Както и миналата година в София (когато направиха страхотно впечатление), сега отново Schmier предвождаше със стръвна ярост колегите си, които оправдаха всички очаквания и дадоха тон за предстоящото траш клане с класики като “Eternal Devastation”, “The Butcher Strikes Back” и ”Curse The Gods”. За пореден път се изумихме от безспорният факт, че DESTRUCTION звучат стотици пъти по-добре на живо, отколкото в студийните си записи.

Имахме време само за леко разтъпкване, подготвяне на вратните жили за следващия погром и 1-2 бири, преди Tom Angelripper да нададе познатият на всички гърлен рев. Любимците на всички родни фенове SODOM прегазиха безпощадно събралите се над 5 000 фенове на олдскуул траша с запазените си марки: брутален, първичен саунд, безумно злобарски вокали и френетична ритъм секция. Парчето „Eat Me!” беше посветено на Лейди Гага, предизвиквайки усмивки по лицата на група и публика, но кулминацията на сетлиста бяха “Napalm In The Morning” и “Agent Orange”. SODOM осъзнават прекрасно, че са с повече от култов статут по родните земи, но им прави чест, че никога не приемат това за даденост, а всеки път се раздават докрай за феновете си. Към края на “Ausgebombt”, вече започнахме да усещаме леки болки във врата и кръста от непрестанния хедбенгинг и края на “содомизма” дойде тъкмо навреме за кратка отмора.

Когато най-сетне над стадиона се спусна мрак, познайникът ни от ранния следобед Mille Petrozza, в компанията на останалите от KREATOR, стъпиха на сцената, за да всеят шок и ужас сред множеството с убийствено бруталната олдскуул класика “The Pestilence” от далечната 86-та година. Едва ли някой траш фен би оспорил твърдението, че KREATOR са не само най-успешната, но и най-музикантската и технична група от триглавия немски змей, който ни ухапа тази вечер край морето. Mille беше в супер форма и се „караше” в специфичния си стил на публиката с най-мощните вокали, на които е способен. Зад барабаните Ventor блъскаше с прецизността и злобата на машина за рязане на глави, а Speesy и Sami скромно допълваха сплавта от огромен професионализъм и агресия. Всяко следващо парче бе извирено сякаш с още по-голямо настървение и ожесточеност, а Mille беше като обсебен от зъл дух. Лидерът на KREATOR все пак не се сдържа да демонстрира страхотното си чувство за хумор, обявявайки, че тази година KREATOR празнуват 25 хиляди години на сцената, а най-забавният момент беше когато точно преди да обяви следващото парче (“Pleasure To Kill”), се провикна с най-зловещия си глас: “People of Kavarna – I want to kill you!!!”. КУЛТ! Всъщност, когато го видяхме по-рано през деня, му припомнихме една подобна случка отпреди 2 години, когато след дълга реч против насилието и расизма, той изпълни не кое да е парче, а “Flag Of Hate”. На това, Mille отговори просто, че не е от хората които се взимат твърде насериозно. Безпощадната сеч продължаваше с несломима ярост: “Extreme Aggression”, “Enemy Of God”, “Hordes Of Chaos”, “Demon Prince”…. по това време вече наистина останахме без вратове, след като си откачихме главите от куфеене и дори си направихме мини-пого с приятелите наоколо. KREATOR се оттеглиха след олдскуул китката “Flag Of Hate”/”Tormentor”, оставяйки ни уморени, но доволни от потока адреналин, бушуващ между сцената и публиката.

25 юли:

Не успяхме да се организираме така, че да влезем навреме за VOIVOD, но точно пред стадиона успяхме да чуем последните няколко парчета от сета на канадските прогресив-траш ветерани. След това поговорихме с няколко отдадени фенове на групата (и радио Z-Rock), които споделиха позитивни впечатления от първата поява на бандата в България.

PRIMAL FEAR бяха втората група за деня от трите дебютанта на родна земя, а очакванията към тях – високи. Оставам с леко смесени чувства към изявата на Ralf Scheepers и компания, главно заради твърде преекспонирания звук пред сцената, както и липсата на отявлени класики като “Evil Spell”, “Angel In Black” и “Seven Seals” от сетлиста на “орлите”. Все пак се насладихме на ударна доза качествен германски пауър метъл с отлични вокали и сола, а „Riding The Eagle” изпълни с наслада сърцата на всеки истински хеви метъл фен.

Отново кратка пауза, която използвахме да разменим впечатления с приятели от други медии, за да дойде моментът, заради който бяха дошли огромна част от феновете на тазгодишния Kavarna Rock Fest – ANNIHILATOR! Когато от високоговорителите се разнесоха откъслечни репортажи от телевизионни новини, буквално се затичахме към сцената за откриващите рифове на “The Box” – изпята от самия Jeff Waters. YES!!!!! Машината за рифове от Канада буквално смачка всички тези, които не бяха направили грешката да пропуснат концерта на спийд легендите. Винаги с усмивка и позитивно излъчване от сцената, Jeff се разходи из цялата дискография на ANNIHILATOR, представяйки ни както злобни резачки като „Ultra-Motion” и “The Trend”, така и разчупени, многопластови композиции като „Set The World On Fire” и “Hell Is A War” (която по негово признание не бяха изпълнявали от цели 15 години!). Постоянният вокалист и китарист от цели 7 години насам – Dave Padden – показа завидни вокални умения, както и смайваща китарна техника и синхрон с Waters. “The Fun Palace” докара до екстаз всички фенове на хубавата музика и истински непреходния метъл, а по време на заключителната виелица от рифове и сола “Alison Hell”, на сцената се появи и Schmier от DESTRUCTION, който много сполучливо се намесваше в смразяващия припев “Aaaaaaaaaalice in hell”. Страхотно беше и посвещението, което Jeff отправи към великия Ronnie James Dio с незабравимия инструментал “Crystal Ann”. Поздравления към организаторите на фестивала, за това, че доведоха за първи път в България една от най-класните и професионални метъл групи. Респект!

Всички очаквахме шоуто на ACCEPT с огромно любопитство, което беше логично породено от новото начало, което те поставиха възраждайки групата без Udo. Притесненията ни дали новият фронтмен Mark Tornillo ще го замести достойно, се изпариха окончателно някъде към третото парче. Много харизматичен и позитивен, Mark се вписва безупречно в легендарния състав от метъл легенди. В сетлист, изграден изцяло от класики до 86-та година, ACCEPT успяха да вмъкнат две парчета от предстоящия си нов албум “Blood Of The Nations” (“Teutonic Terror” и “The Abyss”), загатвайки, че трябва да очакваме запис, който достойно може да се нареди до старите химни. Wolf Hoffmann и Herman Frank мачкаха безпощадно със златни рифове и сола, a Peter Baltes както винаги беше властелин на баса. Жалко, че не изпълни някоя от “онези” балади. На барабаните беше ненормалникът Stefan Schwarzmann, който БУКВАЛНО счупи сета си от блъскане. По едно време се наложи да подменят единият от барабаните, което предизвика шеги между музикантите. Един от абсолютните гвоздеи на вечерта беше изпълненото с емоция и страст изпълнение на великата “Neon Nights”, със смазващ звук, светлинни ефекти и великолепни хорови вокали. Отсъствието от сета на “Son Of A Bitch” беше малко озадачаващо, но пък публиката беше компенсирана с “Burning”, “Breaker”, “Restess And Wild”, “Fast As A Shark”, “Princess Of The Dawn”, “Balls To The Wall”…. По време на последната, цялата публика акомпанираше на припева и хоровите включвания, а атмосферата на стадиона беше наистина вълшебна.

За пореден път празникът наречен Kavarna Rock Fest донесе усмивки и страхотни емоции по лицата на хиляди фенове успяли след толкова години да видят на сцена любимците си. Ще се видим догодина.

BLIND GUARDIAN - "At The Edge Of Time"

2010-07-12T10:50:00.001+03:00

Доста дълго почакахме за нов албум на „пазителите” – всъщност точно 4 години. Заслужаваше ли си чакането? Както винаги, когато Guardian издават нещо, отговорът на този въпрос е много сложен. Изчаках цяла седмица преди да си позволя да напиша това ревю, защото всичко друго би било несериозно. “At The Edge Of Time” е поредният комплексен като звучене, с множество насложени китари и допълнителни ефекти албум, в който Blind Guardian продължават търсенето си на перфектната симбиоза между амбициозните им композиторски решения и мелодичният спийд метъл, който стана тяхна запазена марка.

Откриващото 9-минутно „Sacred Worlds” няма нищо общо с първоначалната си съкратена версия, която чухме миналото лято в Каварна. Тук песента започва с дълго интро, напомнящо за филмова музика, което прелива в епична и много мелодична композиция, със страхотен припев. Тази песен, както и последната в албума „Wheel Of Time”, са продължение на идеите на групата за включване на оркестрални аранжименти, които започнаха в “And Then There Was Silence” от албума “A Night At The Opera”. Следващата тройка в албума е много по-ударна и директна като звучене. “Tanelorn (Into The Void” и любимата ми “Ride Into Obsession” биха се харесали на всеки фен на “Imaginations”-периода, а “Road Of No Release” е по-скоро логично продължение на музикалната посока в “A Twist In The Myth”. Гореспоменатата “Ride Into Obsession” ми допадна толкова много може би заради нетипичната за Guardian ритъм секция и плътния, мощен саунд. Между другото, тук е мястото да спомена страхотно звучащите барабани – продукцията отново е на завидно ниво. След тази три-песенна сеч, настъпва плавно успокояване на темпото с “Curse My Name”, в която се дочуват ирландски мотиви (дано не бъркам…) и която всъщност се явява концептуален наследник на култовата “The Bard’s Song”.

Във “Valkyries” и “Control The Divine” темпото отново е вдигнато и докато в първата се наблюдава раздвижена и натоварена със звуци музикална структура с много хорови вокали и епична атмосфера, “Control…” е поредният олдскуул чук, като разбира се, използвайки това клише, не трябва да си представяте любимата си песен от края на 80-те, а метъл, който пренася тази атмосфера в настоящата 2010-та година. Blind Guardian отдавна започнаха търсенията си в дебрите на прогресив метъла, но именно в парчета като “Control The Divine” и първият сингъл от албума “A Voice In The Dark” успяват да се отърсят от претенциозността в звученето, постигайки целта си непринудено и оригинално. “Voice…”, също както и “Ride Into Obsession”, несъмнено носи духа на “Imaginations…” предизвиквайки усмивка на удоволствие при тези така любими насложени мелодични соло китари на Andre Olbrich. Трябва да отправя комплименти и към вдъхновеното изпълнение на Hansi във всички парчета от този нов албум. Той най-сетне осъществи мечтата си да напише песен по фентъзи епопеята „Колелото на времето” и в закриващата (отново 9-минутна) “Wheel Of Time” е сложена точка на един от най-разнообразните и богати откъм възприятия за слуха записи на големите Blind Guardian.

“At The Edge Of Time” е албум, който трябва да изслушате поне 7-8 пъти много внимателно, за да осмислите поне една значителна част от това, което е “искал да каже лирическия герой”… ама сериозно. Това, което мога да твърдя на този етап, след 10-на дни активно слушане е, че албумът няма да разочарова феновете на който и да било период от развитието на Guardian и ще бъде следващата крачка към утвърждаването им в топ-метъл бандите в световен мащаб.

8/ 10

Интервю с Andre Olbrich от BLIND GUARDIAN

2010-07-07T10:47:00.004+03:00

Здравей Andre! Готови ли сте вече за турнето, което ще започне след няколко месеца?
-О да, репетираме усилено. Готвим репертоар от около 45 песни, от които да избираме всяка вечер какво да свирим. Даже мисля, сега сме по-подготвени от което и да било предишно турне.

Хайде да поговорим за новия албум “At The Edge Of Time”. Той ще излезе след по-малко от месец. Чувствате ли удовлетворение след като цялата работа по него е вече свършена?
- Със сигурност. Освен това чувстваме и облекчение, защото никога не си сигурен как точно ще звучи крайният продукт. Докато пишеш песните, всичко може да изглежда супер, но след това идва работата по звука и продукцията. Мисля обаче, че този албум има най-добрия звук от всички досега, защото постоянно се опитваме да усъвършенстваме студиото си. Динамиката на звука и специално начинът, по който се получиха барабаните в този албум са страхотни. Усилената работа даде резултат.

Интересно, че споменаваш барабаните, защото и на мен ми направи впечатление мощния и изчистен звук на ритъм-секцията. Успях да чуя албума 5 или 6 пъти, но определено се нуждае от още слушане. Музиката е отново доста сложна. Мислиш ли, че най-после сте намерили точния баланс между сложните песенни структури и запомнящите се мелодии?
- Да, точно! Мисля, че е най-балансираният ни албум до момента, защото съдържа запазената марка като звучене на групата, с някои експерименти, които опитахме в последните няколко албума. Сега отново имаме много добри спийд метъл парчета, но със съвременно звучене, а не 80-тарско. Феновете ще останат доволни. Не съм сигурен, че ще продължим в тази посока занапред, но за този албум нещата се получиха чудесно.

Първото и последното парче в албума (“Sacred Worlds” и “Wheel Of Time”) имат много „кинематографично” звучене и музикални пасажи. Това е нещо ново за BLIND GUARDIAN. Ще пробвате ли подобни похвати и занапред?
- Всъщност бяхме потърсени, за да запишем музика за компютърната игра “Sacred” и точно затова се опитах да напиша парчето с тези „филмови” ефекти. Чувствам се комфортно с този тип музика, в комбинация с епичното звучене на GUARDIAN и за мен това беше шанс за подобрение на нещата, които направихме с парчето “And Then There Was Silence”. Радвам се, че сега за първи път използвахме истински оркестър за записите на “Sacred Worlds” и мисля, че се получи дори по-добре от “And Then There Was Silence”. Когато слушаш песента, можеш да „визуализираш” и да се потопиш в разказа от текстовете, а този резултат е истинско предизвикателство за всеки музикант, така че ще се радвам да опитваме и за завбъдеще.

Andre, на тазгодишния Wacken Open Air има предвидeна среща на BLIND GUARDIAN с фенове. Можем ли да очакваме изненадващо обявяване на вашата поява на сцената на фестивала?
- Не, не. Ще бъде само среща с фенове и със сигурност няма да имаме концерт. Поне не тази година. Използваме тази възможност просто, за да кажем на всички, че новият албум е вече факт – все пак там ще са събрани над 70 000 фенове! Предполагам, че ще участваме на фестивала догодина. Надявам се.

Всъщност преминаваме съвсем плавно към следващия ми въпрос. Догодина е 25-годишният юбилей от създаването на групата. Планирате ли нещо специално по този повод?
- Работим по някои неща, но знам дали ще успеем да ги завършим през 2011-та. Очаква ни много натоварена година, в която ще направим и турне. Междувременно ще запишем и албума с оркестър, който планираме от толкова време и който ще бъде нещо като специален подарък за феновете ни. След като издадем оркестралния албум, може би ще направим още един BLIND GUARDIAN-фестивал, но не знам как това ще се случи преди 2013-та…

BLIND GUARDIAN е една от най-обичаните хеви метъл групи в Европа, но все още нямате такъв успех в Щатите. Каква е причината според теб?
- Не смятам, че успехът ни в Щатите е малък. Досега сме направили две турнета, а в края на тази година отново имаме 6-седмично турне там. Обикновено в по-големите градове ни гледат средно по около 2000 души и продаваме доста албуми. Появихме се твърде късно на пазара там и може би това е причината да не сме сред най-продаваните групи. В продължение на 12 години ни издаваха Virgin Records, а те въобще не издаваха албумите ни в САЩ! Всъщност първият ни албум, който беше официално издаден в Щатите беше ”A Night At The Opera” през 2002-ра. Оттогава насам вървим все нагоре.

Последен въпрос: каква е прогнозата ти за утрешния (б.а. днешния) полуфинал между Германия и Испания?
- Имам добро усещане, защото немският тим е много млад и бърз, с истинска воля за победа. Играем красив футбол – може би най-привлекателния на целия шампионат. Надявам се, че ще победим. Испания не се представи толкова добре в последния си мач, така че ще видим. На полуфиналите и на финала може да се случи всичко. Но моят финал-мечта ще бъде Германия – Холандия.

Накрая бих искал да ти кажа какво страхотно впечатление направихте миналата година в Каварна, когато свирихте преди SCORPIONS. Специални комплименти за страхотното шоу, което ти направи тогава.
- О – благодаря ти много! За нас беше голямо удоволствие, защото свирехме там за първи път. Искахме да се представим по възможно най-добрия начин, но и концерта на SCORPIONS беше чудесен. Големи техни фенове и приятели сме. Беше супер да свирим пред толкова много хора и се надявам тази година отново да дойдем в България по време на турнето ни.

Интервю с Mat Sinner от PRIMAL FEAR и SINNER

2010-07-05T21:21:00.003+03:00

Здрасти Мат! Първо, разбира се, ще те питам какво мислиш за страхотното представяне на Германия на световното по футбол?
- Хаха! Амо всъщност аз първоначално бях много скептичен, заради тактиката на треньора, но се оказа, че не съм бил прав. Ще видим какво ще стане. Играем много добре, но следващия мач с Испания ще е тежък. Имат добра защита.

Сигурен съм, че в Германия еуфорията е голяма…
- О да! Все пак футболът е най-популярният спорт тук. Страшна жега е, между другото, хаха…

Добре. Нека си поговорим и за музика. След няколко седмици ще гостуваш за първи път в България с PRIMAL FEAR. Какво да очакват феновете от шоуто?
- В страшна форма сме! Тъкмо приключихме турнета в Щатите и Южна Америка, така че сме готови.

Ще свирите на Kavarna Rock Fest, но в същия ден освен вас на сцената ще се изявяват още три групи. Колко ще е дълъг сета ви?
- Мисля, че ще е поне един час. Може и 70 минути да свирим.

Организаторите на концерта обявиха, че повечето от групите ще се срещнат с фенове. Вие ще го направите ли?
- Разбира се. Ние винаги организираме meet & greet. За нас е нещо съвсем нормално да се видим с фенове, да разпишем дискове и да се снимаме. Ще се радвам да се видим с всички вас в България.

Наскоро издадохте концертен албум. Защо решихте да го запишете в Щаите? Странно ми е, защото класическото хеви е най-популярно в Европа все пак…
- Е – популярно е и в Южна Америка, хахах! Ами не знам защо всъщност. Като се замисля, направихме зверски концерти и в Южна Америка и съвсем спокойно можехме да запишем и там. Просто така решихме.

Кажи ни нещо за другата си група – SINNER. Кога да очакваме нов албум?
- В края на август ще направим едно малко турне в Южна Америка и след това смятаме да влезем в студио.

Взимал си участие в много групи и странични проекти. Мислил ли си някога да запишеш нещо в стил траш или дет метъл?
- Мммм… по-скоро не. Просто се опитвам да правя музика, която бих изпълнявал с удоволствие и комфортно когато съм на сцената.

Кой албум ти направи впечатление от излезлите досега през тази година?
- Еееее – с този въпрос ме уби! Много е трудно….. ужас.. много музика излиза напоследък. Чакай да си отворя папките в компютъра да си припомня какво съм слушал, хахаха! А на теб какво ти направи впечаление?

На мен лично най-много ми харесаха новите албуми на OVERKILL и NEVERMORE. През последните няколко дни слушам усилено и новия BLIND GUARDIAN и смятам, че е доста добър.
- Така ли? Ще се чуе. Леле голямо ровене пада…. Трябва да изтрия доста неща май, хахах….

Докато търсиш ми идва наум, че всъщност доста от хеви албумите за 2010-та предстои да излязат. Например новите на HALFORD, IRON MAIDEN, ACCEPT…. Обнадежден съм от новия вокал…
- Много добре пее. Признавам. Но феновете сигурно са ужасно разочаровани, че го няма Удо. Според мен просто ТРЯБВАШЕ да се съберат с Удо. Сега не е същото.

Странно каква е била истинската причина това да не се случи…
- Всичко е бизнес! Да знаеш. Всичко! Но след като ще прявят нещо, наречено „реюниън”, просто бяха ДЛЪЖНИ да направят всичко възможно да са с Удо. Жалко.

Мда… какво стана, Мат? Успя ли да откриеш нещо интересно в компютъра си?
- Абе трагедия. Тонове музика съм събрал и не мога да се оправя. А! Ето нещо – новия на BULLET FOR MY VALENTINE ме кефи много! А сега се сещам да ти кажа, че в в момента миксирам новия албум на Michael Kiske и смятам, че звучи страхотно.

Това ще бъде чудесна новина за един приятел, който е радикален фен на Киске!
- Мдааа. Албумът ще излезе някъде през септември. Има няколко хеви парчета, но като цяло е доста разнообразен. Има за всеки по нещо. Нямам търпение да дойдем в Каварна!