Интервю с Mark “Barney” Greenway от NAPALM DEATH

На 27-ми февруари, една от институциите в екстремната музика ще издаде своят нов албум чрез Century Media/ Animato Music. Това е чудесен повод да си поговоря с фронтмена им Барни Грийнуей за вкуса към експериментиране, движението „Окупирай”, родния му Бърмингам и албумите, които са му направили впечатление през 2011-та. Приятно четене.

“Utilitarian” е четиринадесетият ви студиен албум с авторски материал, а Napalm Death е група с 30-годишна история. Някога чувствал ли си се изморен от този гняв?
- Гневът е само част от нещата. Опитвам се понякога да трансформирам гнева си в нещо положително и по този начин да променя някои неща. Ако просто си ядосан на нещо, няма как да го промениш към по-добро. Мисля, че все още имам в себе си ентусиазма, мотивацията и разбира се гнева, за който говориш, защото в противен случай нямаше да се занимавам с това. Napalm Death е група, която влага винаги 100% от себе си – и никога по-малко.

В звученето и усещането, което носи всеки отделен албум на Napalm Death могат да се открият разлики. В новия албум сте експериментирали с някои харомнични вокали и мелодии, като например във “Fall On Their Swords” и “Leper Colony”. Можеш ли да споделиш, кой от членовете на групата е най-консервативен и кой е най-експериментаторски настроен в това отношение?
- Интересно… Бих казал, че всеки от нас харесва експериментите, ако трябва да съм честен, но подходът на всеки от нас е различен. Може би аз съм най-консвервативният по отношение на това, че винаги обичам скоростта и хаотичността в музиката ни, но всеки от нас обича да излиза от рамките. Това е необходимо, за да сме все така стимулирани да композираме, но без да правим всеки път един и същи албум. Обичам да екпериментирам, но без това да отнема от агресията на групата. Ако новите неща, които опитваме водят до размиване на същността на това, което представлява Napalm Death, тогава съм против. Ако трябва да се върна конкретно на въпроса ти – може би аз съм най-консервативния, но с някои условности.

Барни, би ли ни казал какво е личното ти мнение за т.нар. движение „Окупирай”? Наскоро говорих с Джон Шейфър от Iced Earth. Той е много разочарован от това, в което са се превърнали САЩ като държава и се е отдал на каузата да върне държавата на хората. Ти също ли смяташ, че мултинационалните корпорации и финансови институции са корена на злото?

- Нещата не са толкова прости. Доколкото познавам Джон Шейфър, ние двамата с него изхождаме от различна перспектива, когато коментираме тези неща. Аз например коментирам от гледната точка на социалната справедливост. И двамата сме либертарианци, но той по-скоро е консервативен либертарианец, ако мога да направя такова определение, докато аз съм общностен такъв. Не знам дали „злото” е правилния термин в случая, защото определението за „зло” е нещо твърде субективно. Смятам, че не само в Щатите, но и в целия свят съществува сериозно неравенство, в много отношения. Не се случва нищо, което да адресира този проблем. Все още има хора, които едва не умират от глад и в същото време има и хора, които живеят в охолство и тук говорим за много големи групи от хора. Това за мен не е редно. Изпитвам голяма симпатия към движението „Окупирай”, защото според мен е крайно време хората да изразят силна позиция не само срещу корпорациите, но и срещу власт-имащите като цяло. Джон Шейфър каза ли ти, че подкрепя това движение?

Не е конкретизирал, но мисля, че той се отнася към проблема от по-артистична гледна точка. Той има проект на име Sons Of Liberty, в който изразява една твърде лична гледна точка.

- Хм, виж, аз не го познавам лично, но според мен той по-скоро изразява позиция, близка до тази на движението „Чаено парти”. Според мен тези хора грешат. Те искат да върнат властта обратно на хората, но в същото време не се интересуват от преразпределянето на ресурсите справедливо между същите тези хора. Те нямат нищо против богатите да си останат богати, без да имат грижата за бедните.

Интересно е, че имаш тотално различна гледна точка от тази на Джон Шейфър, както и тази на Блеки Лоулес от W.A.S.P. Той също заема по-консервативна позиция по въпроса и по-скоро отстоява ценности, споделяни от основателите на Съединените щати. Твоята позиция е доста по-лява.

- Точно в това е цялата ирония на нещата. Ние тримата може би имаме една и съща цел, но тя се формира от две абсолютно различни перспективи. Наистина не мога да разбера „Чаеното парти” – те искат да дадат властта обратно на хората, но в същото време не смятат да лишават от властта им хората, които са привилегировани да я притежават и в момента. Що за безумие е това? Това е основано на ужасни предразсъдъци. Това по никакъв начин не дава възможност за равенство и равно представителство във властта. Това е една изкуствено построена социална йерархия, която по никакъв начин няма да помогне на най-бедните и тези, които не могат да си позволят медицински грижи например.

Нека се върнем за малко към Napalm Death. Може би сравнително малко хора знаят, че през 1997-ма имаше известен период от време когато ти не беше част от групата. Ще ни кажеш ли какво се случи тогава?

- Разбира се. Това беше доста труден период за групата и за нейната идентичност. Ако се върнем към първия ти въпрос, аз не съм против експериментирането, но никога не бих жертвал автентичния дух на групата. Точно по онова време групата беше поела пътя на промяната. Имаше и други фактори, извън вътрешните взаимоотношения в Napalm Death, като например някои организационни въпроси. Реших да запиша един албум с Extreme Noise Terror, но не съм се присъединявал към тях, а просто им помогнах в студиото. Имах желанието да опитам нещо различно, но в крайна сметка се озовах отново в Napalm Death и успяхме да изчистим различията си. Това беше добро решение.

Знам, че по едно време пишеше ревюта за някои списания. Не знам дали все още го правиш, но би ли ни казал какво те впечатли през 2011-та?

- Вече не се занимавам с това, Стояне. Една сутрин се събудих и реших, че не е уместно да го правя. Осъзнах, че не се чувствам комфортно в позицията да бъда толкова брутално откровен спрямо музиката на някои групи и хора, които познавам. Не че се притеснявах да го правя, но в един момент реших, че не е редно, при положение, че аз самият съм член на доста продуктивна банда. Предполагам си забелязал, че името ми вече не се появява като автор в тези списания. Връщайки се към втората част на въпроса ти, ако говорим за групи близки до нашия стил, ми харесаха едни американци – Retox, с албума си “Ugly Animals”, който излезе от лейбъла на Майл Патън. Звучат много олдскуул – може да се каже, че са грайд, но имат и 80-рски хардкор. Друга група, която ми хареса са Russian Circles – доста психеделик, ню уейв инструментална музика. Харесвам такива неща.

Барни, ще използвам възможността да поговоря с теб, за да те питам, за нещо, което ме впечатли преди няколко години. Тогава говорих с Гавин Уорд от Bolt Thrower, който ми каза, че между вас двамата има чувство на обида и горчивина, заради някакво ревю, което си написал на актуалния тогава албум на Bolt Thrower. Ще споделиш ли с нас твоята гледна точка за тази глупава кавга?

- Напълно си прав в опредлението си за „глупава”. Честно казано, не се разбираме добре с Гавин от доста време преди този конкретен случай. Имаше някои неща, които се случиха между нас в миналото, но не искам да споделям подробности, защото става въпрос за нещо лично. Да, написах ревю за техния албум по това време. Винаги съм бил честен с мнението си, но в този случай, точно заради отношенията ни с Гавин, трябваше да кажа на редактора, който ми даде албума, да определи някой друг, който да напише това ревю. Не трябваше да го правя, наистина. Използвах някои опредления както за групата, така и за албума, а не беше нужно да казвам такива неща. Всъщност, преди да се случат всички тези лични неща, бяхме много добри приятели и с Баз и с Гавин – в доброто старо време. Когато видях Баз миналата година му се извиних и му казах, че съжалявам. Казах го искрено и го мисля. Това все пак е в миналото, въпреки че не знам какво мисли Гавин сега, защото не съм го виждал. С Карл например винаги сме били много добри приятели и никога не е имало лоши чувства. Между двете групи винаги е имало напрежение, както заради глупости от моя страна, така и заради един от бившите членове на Bolt Thrower, който правеше детински неща, като това да пише по стените на клубовете където свирехме разни простотии по наш адрес. Смятам тези неща за отминали все пак. Отворен съм и се извиних на Баз – от моя гледна точка няма проблем.

Благодаря ти, че сподели това с нас, Барни. Беше важно да знаем и твоята гледна точка. Последен въпрос: Napalm Death били ли са някога определяни като музикална институция, особено в родния ви Бърмингам? Питам те, защото Тони Айоми от Black Sabbath е казвал в интервюта, както и Иън Хил от Judas Priest сподели за Z-Rock миналата година, че Sabbath и Priest са добили статус на легенди от общината едва пез последните няколко години. Какво мислиш например за инициативата “Home Of Metal” например?

- О, смятам, че е чудесна идея. Хората, които са навътре в метъла, вложиха много усилия и ентусиазъм. Смятам, че в крайна сметка “Home Of Metal” е представителна инициатива за цялата сцена в региона. Знаеш ли, понякога ми се струва, че твърде много се преекспонира този едва ли не „романтиочен” момент с бърмингамската сцена. Не ме разбирай погрешно, обичам Бърминагам, роден съм тук, това е моят дом – дори съм от Астън, откъдето са и Sabbath, но понякога хората започват да говорят неща от сорта на „какво има във водата там”, „как е възможно да има такива и такива банди все от Бърмингам”, което вече ми се струва изтъркана тема и леко банално. Тази сцена можеше да се зароди и на всяко друго място. Просто Бърмингам е голям мултикултурен град и между другото регето също е много силно застъпено като музика в този край. За Napalm се говори повече през последните 4-5 години, преди това не толкова. В местните вестници пишат за нас отвреме на време, но това не ми е цел, не се стремя към този тип слава. Не ми е нужно признание от Бърмингам и показните градски церемонии не са по вкуса ми. Не се смятам за някаква специална част от бърмингамското човечество, хаха! Никога не бих се разсърдил ако не ни окажат признанието, което заслужават Sabbath или Priest, защото за мен е важно това, че имам възможността да обикалям света и да правя това, което правя. Разбира се, Бърмингам е важна част от всичко това.

10-те най-силни метъл албума за 2011-та

Без излишни предисловия, ето я най-после и класацията за най-стойностните албуми на 2011-та. Може би тази година не ни донесе толкова изявени фаворити за топ 10, колкото предишната. Също така се набива на очи липсата на блек метъл албум в десетката, но явно липсата на нови издания от Watain, Mayhem, Darkthrone, Cradle Of Filth, Marduk и Dark Funeral си личи. Ето какво ми направи по-силно впечатление през изминалите 12 месеца:

1.    In Solitude – “The World. The Flesh. The Devil”
Някои ще кажат – „нищо ново под слънцето” и ще са прави. Обаче! Шведите In Solitude успяха още с втория си албум да издухат цялата конкуренция в класическото хеви и да демонстрират класа, която е недостижима дори за ветерани в жанра. Мрачни, с окултна аура, но и много мелодични, In Solitude претвориха наследството на Mercyful Fate и създадоха хеви метъл, който се чувства комфортно сред музиката на новото хилядолетие, въпреки, че носи белезите на 80-те. Имах късмета да ги видя на Wacken и суперлативите важат с пълна сила и за сценичната им изява. Албумът на 2011.

2.    Mastodon – “The Hunter”
При Mastodon беше ясно, че каквото и да издадат, при всички случаи ще намери място в челната десетка. За мен все пак беше приятна изненада, че след изключително прогресарския и натоварен с концептуалност “Crack The Skye”, сега американците направиха крачка встрани и издадоха по-директен албум, с кратки, ударни и рокаджийски парчета. Сигурен съм, че пътят на “The Hunter” към сърцата на слушателите е бил по-кратък отколкото при което и да е от предишните издания на Mastodon. Това не значи, че любимците ни са се „комерсиализирали”, а просто, че и през 2011-та умовете им не спряха да търсят пътя към съвършенството. А той не винаги е постлан с прогресив намерения.

3.    Machine Head – “Unto The Locust”
Без никога да са били сред любимите ми групи, Machine Head без никакво усилие ми счупиха главата с “Unto The Locust”. Някои се кълняха, че няма начин да издадат нещо толкова добро, колкото “The Blackening”, но според мен новия албум вдига летвата дори още по-високо. Роб Флин съвсем заслужено окупира кориците на всички значими метъл издания, а вие няма как да скучаете дори за секунда докато слушате този албум. Все още съм си със счупена глава.

4.    Primordial – “Redemption At The Puritan’s Hand”
Бавно, без да бързат, за 24 години съществуване и 7 албума, ирландците Primordial направиха всеки от нас техен дайхард фен. За последните 10 години Primordial издадоха едва три албума, но всеки един от тях е безупречна класика в един стил, който отдавна не е това, което беше. Защото Primordial ковяха със свой собствен чук върху наковалнята, излята от Bathory и създадоха песни, за които дори определението „химн” не звучи достатъчно епично.

5.    Malison Rogue – “s/t”
Едноименният дебют на шведите Malison Rogue беше причината да не си прережа вените от отчаяние и разочарование след като чух новия Queensryche. Malison Rogue са всичко това, което Queensryche вече не могат да бъдат. Признавам – аранжиментите са познати до болка, но тези хармонични китари ми напомниха за удоволствието, което изпитах, слушайки за първи път “The Warning” или “Rage For Order”. Тези шведи гледат от по-различен ъгъл на 80-рското хеви и въпреки, че набързо ги причислиха към NWOTHM вълната, музиката в “Malison Rogue” притежава точно онази щипка прогресив мелодичност, която да ги направи забележими в множеството.

6.    Dream Theater – “A Dramatic Turn Of Events”
Титаните Dream Theater издадоха албум, в който съвсем ясно си пролича  чувството на облекчение, което са изпитвали след раздялата с големия Майк Портной. В единадесетият си албум, Theater звучат свежо. Именно това е най-точното определение за мястото на “A Dramatic Turn Of Events” сред останалите издания от дискографията на прогресив легендите. Метълизираният звук от последните албуми сега дава път на по-мащабен, прог-рок почерк, с многоизмерна и наситена музика, при която за първи път от много години песента и мелодията не правят компромис заради излишни изблици на техничност. 

7.    Autopsy – “Macabre Eternal”
Е, просто няма такъв изрод като Крис Райфърт! Само този човек (?) е способен на подобни извратени, безумни, тотално психопатски вокали. Ръмжене, дълбоки грухтежи, истерични крясъци на отчаяние, дори злокобен речетатив в “Sadistic Gratification” – това е истински празник за всеки одскуул дет-метъл фен, но и кошмар наяве за съседите ви. Приятно впечатление в първия студиен албум на Autopsy от 16 години насам правят жестоките китари и сола (!) на Дани Коралес и Ерик Кътлър и можем да въздъхнем с облекчение, че завръщането на Autopsy не помрачи легендата, а й придаде още по-мракобесен оттенък. Страхувайте се!

8.    Toxic Holocaust – “Conjure And Command”
В четвъртия си албум, Toxic Holocaust доказаха окончателно, че са именно онази част от траш пъзела, която не може да пасне в общата картинка. Тук имаме и траш, и олдскуул блек в традициите на Venom и Celtic Frost, класически хеви метъл китари, както и силни хардкор влияния при вокалите. В крайна сметка “Conjure And Command” е албум, който с лекота се отличава от стотиците траш издания, както и един от малкото, които ще се харесат както на кръст-пънковете, така и на дет-метълите.

9.    Antichrist – “Forbidden World”
Третата шведска група в топ десетката за 2011-та са олдскуул трашърите Antichrist, които направиха силно впечатление не на кой да е, а на лидера на Darkthrone Фенриз, който им обърна специално внимание в култовия си блог. Оказва се – заслужено, защото в дебюта си “Forbidden World” Antichist ми докараха силни болки във врата. Спрете да въздишате по “Infernal Overkill”, “Agent Orange” и “Show No Mercy”, а слагайте елечето с нашивките и белите маратонки с дълги езици! It’s time to thrash ‘till death!

10.    Widow – “Life’s Blood”
Това беше може би най-приятната изненада миналата година. “Life’s Blood” e липсващото звено между Metal Church, W.A.S.P. и Crimson Glory. Тук има страхотни китарни мелодии, дрезгави вокали, спийд-метъл изблици, поднесени под формата на един прекрасен хеви метъл албум, който ме зарадва в пъти повече от новитe издания на Vicious Rumors и Jag Panzer. Всичко в тези 12 парчета е направено по правилния начин и без да блестят с особена оригиналност, Widow издадоха най-добрия американски хеви метъл албум.

Интервю с Hansi Kürsch от BLIND GUARDIAN

Ханзи, радвам се да си поговоря пак с теб. Първо – поздравления за страхотното ви шоу на миналогодишния Wacken Open Air. Имах удоволствието да бъда там и беше уникално. Какво си спомняш от онази вечер?

- Ами в общи линии си спомням едно и също. Всъщност сещам се, че като приключихме ние и отидох да гледам Ози на съседната сцена. Преди самия концерт се настройвах и имах да направя тонове интервюта. Чувствах се много комфортно на сцената, както и останалите в групата и мисля, че изнесохме много убедително шоу. Нямахме никакви проблеми и след това успях да чуя записите, които звучаха брилянтно. В случай, че някой ден решим да издадем концертен албум от това шоу, ще бъде без почти никакви корекции в студиото.

Сборният ви албум, озаглавен “Memories Of A Time To Come” ще излезе в края на януари. Кажи ни кои парчета в него ще бъдат най-интересни за дайхард феновете на групата?
- О, това е много труден въпрос, защото моето мнение се различава от това на дайхард феновете. Предполагам, че за хората ще е интересно да чуят новите версии на “And Then There Was Silence”, “Valhalla”, както и двете части на “The Bard’s Song”. Надявам се да ги харесат, защото положихме много труд по тях. Все пак, от интервютата, които правя последните няколко дни, си правя извода, че най-интересен за феновете ще е третия диск от лимитираното издание на албума, който съдържа първите две демота на LUCIFER’S HERITAGE (както беше името на групата преди), както и няколко ранни демо записи, от времената преди да запишем някои от ранните си албуми, като например “Tales From The Twilight World” или “Somewhere Far Beyond”.

Този бонус диск със сигурност ще е най-интересен и за мен самия. Какви са спомените ти от онези ранни години, когато започвахте с групата?
- Бяхме много фокусирани върху целта си да станем професионални музиканти. Знаехме, че все още не сме, но си бяхме поставили ясна цел да станем и мисля, че успяхме да го постигнем. В началото за нас беше особено важно да имаме силни като композиция парчета, дори по-важно от концертните ни изпълнения. Дори в ранните демота на LUCIFER’S HERITAGE вече се усещаше почерка на това, в което щеше да се превърне BLIND GUARDIAN след време. Още в ранните години прогресирахме доста. Разбира се, бяхме до голяма степен повлияни от тогавашната ера и това, което ставаше на метъл сцената. Безспорно имахме много влияния от IRON MAIDEN и HELLOWEEN, но това се оказа важен елемент от звука ни по-късно.

Сигурен съм, че много от феновете на групата харесват сериала по сагата “Game Of Thrones”, който в момента върви в България. Ти какво мислиш за книгата и за филма?
- Ние вече направихме едно парче, вдъхновено от сагата – “A Voice In The Dark” от последния ни албум. Запознат съм отлично с историята и мисля, че е дори толкова добра, колкото „Властелинът на пръстените”. Сериалът има потенциал да привлича хората пред екраните дори в мащабите, в които го правеше “Хари Потър”. Мнението ми, както за книгата, така и за сериала е, че са на много високо ниво и мисля, че ще адресираме тази история и завбъдеще в текстовете на BLIND GUARDIAN. Това привлича хората, защото го има приказния момент, но в същото време притежава и историческа нишка. Също така в тази сага няма никакви детински моменти или идеи, които са откраднати от други произведения. Смятам, че е много реалистичен опит да се създадене един нов, уникален фентъзи свят.

Днес гледах онлайн едно твое интервю, дадено съвместно с Джон Шейфър от ICED EARTH. Казахте, че със сигурност ще направите още един албум на DEMONS & WIZARDS. Доволен ли си напълно от предишните два албума на този общ страничен проект?
- Да, разбира се. Бих казал, че всичко, което съм издал през цялата ми кариера, има определена стойност и е направено с някаква цел. Това включва и двата албума на DEMONS & WIZARDS. Мисля, че тези албуми оказаха влияние на сцената и бяха подходящи за феновете на BLIND GUARDIAN и ICED EARTH. Привлякохме много фенове, които дори смятат тази група за толкова влиятелна, колкото и другите ни две основни групи. Мисля, че има място за още един такъв албум, който ще е полезен и за нас двамата с Джон, защото ще можем да излезем за малко от рамките на това, което правим обичайно. Това е полезно за всеки творец.

Ханзи, преди няколко месеца излезе прес-съобщение, в което казвахте, че BLIND GUARDIAN ще работят с фентъзи автора Маркус Хайц за дългоочаквания ви оркестрален албум. Ще ни кажеш ли как върви процеса?
- Върви бавно, както беше и през последните 13 години. Не насилваме процеса и не бързаме. Обмисляме всяка стъпка много внимателно и решихме да работим с Маркус, след като бяхме разговаряли с много други автори. Той е страхотен човек и фантастичен писател. Мисля, че може да обогати много музиката с неговите същества и неговата вселена, така че крайният резултат да е много по-интересн както за феновете на BLIND GUARDIAN, така и за всеки един почитател на фентъзито. В музикален аспект, направихме някои подготвителни  записи, аз записах някои вокали, но сме все още много далеч от завършването на албума. Бих бил много щастлив ако успеем да завършим или оркестралния албум или нов, редовен албум на BLIND GUARDIAN в рамките на следващите 15-16 месеца. Ако това стане, ще решаваме кой от двата албума да издадем първо.

Значи феновете да очакват 2013-та за нов албум на BLIND GUARDIAN, а за тази година календара е запазен само за новия BLACK SABBATH, така ли?
- Мда…. Ще трябва да се задоволят с втория най-добър вариант за тази година, хаха! Но пък може да си купят новия ни сборен албум този месец. Новия SABBATH ще е добра допълнителна опция, ако искат да си купят нещо, прав си, хаха!

Десетте най-очаквани метъл албума за 2012-та

Няма как да не започна с новият албум на Black Sabbath. Бащиците обявиха официално на 11.11.11, че са се събрали за пореден път в оригинален състав и догодина тръгват на турне. Дотук – нищо чак толкова сензационно. Изненадващата новина, която поне аз чаках с много по-голяма надежда е, че през 2012 година Sabbath ще издадат първия си чисто нов студиен албум в този състав от далечната 1978-ма година насам!!! Продуцент на албума ще бъде същият онзи Рик Рубин, който навремето издаде … как му беше името…..” Reign In Blood”? Очакването ще е тягостно.

Judas Priest кръстиха последното си световно турне “Epitaph” и се разделиха с една от институциите в бандата – китариста Кей Кей Даунинг. На негово място за турнето привлякоха младия Ричи Фокнър, който пасна изненадващо добре в състава. През 2012-та ще излезе и нов албум, за който и Халфорд и Типтън твърдят че ще е завръщане към по-праволинейния, рифов и класически саунд на “Angel Of Retribution”. Това е чудесна новина дори за фенове като мен, които изтъркаха от въртене страхотния “Nostradamus”!

Блеки Лоулес е един от много малкото изпълнители, които никога не са разочаровали феновете си. Дори когато се впускаха в експерименти (за справка – “Kill Fuck Die”), W.A.S.P. го правиха с усет за композиране на качествена музика и не жертваха нито грам от артистичната и скандална аура на групата. През 2012 година започва световно турне под наслов “30 Years Of Thunder”, което ще ознаменува 30-годишнината на W.A.S.P. на сцената, а всички фенове могат да са спокойни, че Блеки няма да допусне новият албум да бъде по слаб от последните 2 шедьовъра “Dominator” и “Babylon”. А – и да не забравя: черешката на тортата ще е поредното гостуване на американците в България за Loud Festival на 2 юни!

Новият албум на Testament дори вече си има заглавие – “The Dark Roots Of Earth”. Летвата е вдигната ужасно високо от “The Formation Of Damnation”, който ознаменува завръщането на Алекс Шолник след 12-годишно отсъствие. Заявките от Ерик Петерсон са за най-епично звучащия Testament, а фактът че ударните са записани от живата легенда и дългогодишен приятeл на групата Джийн Хоглан, би накарал всеки уважаващ себе си трашър да прекара денонощията до февруари в трескаво очакване на един от вероятните претенденти за траш албум на годината.

Candlemass наскоро съобщиха за ужас на всички, че през 2012-та ще издадат последния си студиен албум. Жалко наистина, защото двата албума с Роб Лоу зад микрофона бяха страхотни. Може би решението им е продиктувано от непостоянството на фронтмена им при концертните изяви, но при всички положения липсата на Candlemass ще отвори ужасна празнина в дуум жанра. Остава ни поне да се насладим в пълна степен на това, което ще ни предложат като за последно.

Миле Петроза е подготвил поредната си тирада от озлобление, човеконенавист, отчаяние и агресия, която ще ни „сервира” с чисто нов студиен албум на Kreator. “Hordes Of Chaos” беше точно това, което искаха всички олдскуул фенове на групата и се съмнявам, че през 2012 ще станем свидетели на някакво отклонение от поетия с този албум път. It’s time to raise the flag of hate!

Overkill шокираха дори и най-радикалните си фенове с “Ironbound”, защото едва ли някой е предполагал, че нюйоркчаните ще издадат най-силния си албум цели 30 години след старта на групата. При това “Ironbound” беше не просто безапелационният победител в траша през 2010-та, но и един от най-силните метъл албуми за последното десетилетие. Е – няма да е лесно подобна класика да бъде надмината, но ако новата творба на Боби Блиц и компания дори се доближава до нея по класа, тогава тежко им на вратните ни жили.

Нов Psychotic Waltz!!!! Ако преди две години някой ми беше казал, че ще има нов албум, със сигурност нямаше да повярвам, но сега имаме личното обещание на Девън Грейвс! Прогресив легендите подгряха стабилно с няколко концерта през 2011-та, а в началото на следващата година ще бъдат хедлайнери на култовия фест Keep It True, така че би трябвало да са достатъчно вдъхновени и „под пара” за да издадат албум, достоен да бъде подписан с “Psychotic Waltz”.

Казаното по-горе важи в абсолютно същата степен и за възродените Crimson Glory. След трагичната смърт на непрежалимия Midnight, американците, предвождани от Джон Дренинг, бяха целунати от съдбата и намериха в лицето на Тод Ла Торе уникален глас, който „почти” без проблеми изпълни на юбилейното турне миналата година партиите на покойния си предшественик. От последния слудиен албум на Crimson Glory изминаха цели 12 години, но можем само да се надяваме, че 13-тата няма да е фатална, а ще даде ново начало за тази прекрасна прогресив-пауър банда.

В тази имровизирана десетка на най-чаканите метъл албуми за 2012 няма как да пропусна завръщането на любимия ни „пират” Ролф Каспарек и Running Wild. Още не е ясно кои ще бъдат музикантите, които ще му помагат при записите на албума на завръщането “Shadowmaker”, но ще изчакаме още няколко месеца до април и ще разберем.  Преди 6 години “Rogues En Vogue” беше пълно разочарование, но не мисля, че Rock ‘n’ Rolf би се решил да реформира групата си след декларирания преди 2 години край, ако не разполагаше с достатъчно качествен материал, който да оправдае подобен ход.

Интервю с Mike Moyer (барабани) и Lenny Rizzo (вокали) от EXXPLORER

Един от най-впечатляващите албуми в стил епичен американски метъл тази година беше завръщането на Exxplorer, носещо заглавието “Vengeance Rides An Angry Horse”. Първият студиен албум на американците от цели 15 години насам ще излезе на 21 октомври, чрез култовия немски лейбъл Pure Steel Records. Ето какво има да ни каже барабанистът на групата по този повод.

И така момчета, какво ви вдъхнови и ви подтикна да издадете нов албум след толкова дълга пауза?

Майк: След фестивалите Keep It True и Headbangers Open Air повечето от нас имаха желание да композираме и запишем нещо ново. Някои лейбъли проявиха интерес да чуят новите ни неща и в крайна сметка се гордеем много с резултата.

Лени: Стояне, как си братко? На първо място искам да ти благодаря за възможността, която ни предоставяш с това интервю. Какво ни вдъхнови? Хмм… трябва да помисля. Ако трябва да съм честен, отдавна обмислям да се съберем отново. Срещнахме се случайно в един бар и похапвайки обсъдихме възможността да свирим на Keep It True. След фестивала, всички се съгласихме, че трябва да издадем нов албум. Аз специално бях супер надъхан. След това Ед ни напусна тъй като не се интересуваше, но въпреки това реших, че ще продължим и без него. След това като от нищото се появи Кевин Кенеди и спаси положението. Репетирахме заедно, звучахме много добре, след това седнахме заедно, обсъдихме подробно всичко и ето ни отново! 

“Vengeance Rides An Angry Horse” е безкомпромисен, искрен, олдскуул метъл. Дали този албум е вашият начин да се отблагодарите на хардкор феновете, които ви следват от началото на 80-те?
Майк: Не бих казал – това е просто музиката, която създадохме в този момент. Завръщането на стария ни китарист Кевин Кенеди ни вдъхнови особено много.

Лени: Може би. Искахме да запишем силни парчета. Песни, които носят олдскуул дух, но със съвременна нотка. Чувствахме, че е важно да сме в час с днешните стандарти. Обичаме да композираме нова музика, но естествено тя също е повлияна от старите ни неща. Това е един цикъл, който се затваря. Съгласни сме, че в олдскуула е истината и от това, което виждам по концертите, младите фенове са гладни за тази музика. Това е много добър знак. Има надежда за метъла!

Съставът на групата е почти същият както в култовия ви дебют “Symphonies Of Steel”. Как привлякохте Фред, който е единственият „новак?
Майк: Взехме Фред в групата през 90-те, когато напусна Кевин. Когато първоначално се разпаднахме в края на 80-те, започнах да репетирам с Фред, Кевин и тогавашният ни басист Джими. След като Кевин напусна, ние тримата с Фред и Джими свирихме в няколко различни банди заедно. След това дойде Keep It True, но Джими не искаше да участва и свирихме в състава от “Coldblackugly” с Лени. След това ни напусна Ед, а се завърна Кевин. Според мен, сегашният ни състав е най-силният ни въобще.

Новият ви албум излиза чрез Pure Steel Records, които подкрепят всячески олдскуул метъла. Как се свързахте с тях?
Майк: Срещнахме се с хора от лейбъла на Keep It True. Когато започнахме да записваме албума, получихме и няколко оферти от други издатели, но сметнахме, че Pure Steel са най-подходящи за нас. Просто не се изхвърлят в нищо, което е добре, защото прегоряхме в миналото от някои твърде високи очаквания. От нас са се възползвали лейбъли, мениджъри и точно поради тази причина не издавахме често албуми в миналото. Когато те прецакват постоянно, е трудно да гледаш позитивно на нещата, но сега когато имаме издател като Pure Steel на наша страна, нещата изглеждат оптимистично.

Преди две години свирихте на Keep It True. Какво мислиш за подобен род фестивали? Не мислиш ли, че именно фестивали като Keep It True са причина толкова много класически банди от 80-те да се завръщат с нови албуми напоследък?
Майк: Keep It True беше страхотно изживяване за нас и ни отвори очите за факта, че както ние, така и много групи от тези, с които израснахме през 80-те са все още живи. Феновете са невероятни. Това събитие наистина запали отново в нас огъня, който да ни мотивира да се завърнем.

Лени: Да, през 2009-та свирихме на Keep It True. Леле колко отдавна беше!!!! Шегувам се, човече. Беше жестоко. Бяхме толкова въодушевени, защото свирехме за първи път в Европа, но направихме зверско шоу. Този концерт беше много, много специален и ще го помним винаги. Тогава положихме основите на това, което представляваме като група днес и задвижи машината отново. Срещнахме толкова много страхотни хора, които станаха не просто фенове на групата, но и наши добри приятели. Наистина обожаваме феновете си и винаги намираме време да поговорим с тях. Не сме някакви надувалници. Ние помним какво са направили за нас феновете ни, наистина е така. Мисля, че този фестивал е една искра, която разпали огъня за много групи и ги мотивира да записват отново. Това се случи и с Exxplorer.

“Vengeance…” е не просто албум на завръщането за Exxplorer, но и по мое мнение едно от топ изданията през 2011-та. Можеш ли да ни кажеш кои са твоите любими албуми, попадащи в категорията „забравени олдскуул класики”?
Майк: Благодаря ти наистина за хубавите думи. Надяваме се феновете да обикнат албума колкото и ние. Моите топ 5? Хмм… да ти кажа и аз не знам. Благодаря ти за интервюто и интереса към Exxplorer. Поздрави от Щатите!

Лени: Първо искам да ти благодаря от името на цялата група, приятелю. Радваме се, че си харесал албума. Сега ти давам естествено само моето мнение за топ 5 олдскуул албума, защото вкусовете ни в групата се различават. Без конкретна поредност, моите са: Deep Purple - “Machine Head”, Black Sabbath – “Heaven & Hell”, Riot – “Fire Down Under”, Judas Priest – “Stained Class”, Triumph – “Just A Game”. Човече, толкова са много, но тези ми идват наум в момента. Тези албуми значат толкова много за мен и са огромна част от живота ми. Вече няма такива велики групи и такава музика и мелодии. Стояне, благодаря ти. Изпрати на България специални поздрави от Exxplorer. Мир, любов и метъл \m/   

Интервю с Jon Schaffer от ICED EARTH

Използвах възможността да поговоря за първи път с лидера на Iced Earth по повод новия албум “Dystopia”, новото начало за групата, както и за възмущението му от американските политици, изразено чрез страничния му проект Sons Of Liberty. Моментът няма как да е по-подходящ, защото Iced Earth ще изнесат първия си концерт в България на 21 ноември!

Здравей, Jon. Още в началото искам да те поздравя за страхотното шоу, което направихте на тазгодишния фестивал Wacken Open Air. Това беше и последният ви концерт с Mat Barlow. Предполагам, че моментът е бил много емоционален за теб?
- О, да. Със сигурност беше момент изпълнен със страшно силни и различни емоции за мен. Беше тъжно, но в същото време стана велик концерт, който бе добър начин да завършим съвместната си кариера. Все пак бях и много въодушевен за бъдещето – съвсем различно усещане. 

Нека поговорим за бъдещето тогава. След няколко седмици излиза новият албум на Iced Earth - “Dystopia”. Как вървеше работата с новия ви фронтмен Stu Block? Доволен ли си от начина, по който това ново превъплъщение на Iced Earth звучи в “Dystopia”?
- Абсолютно! Смятам, че това е чудесна отправна точка, а Stu свърши страхотна работа, имайки предвид, че повечето от нещата, които трябваше да изпее, са различни като вокален похват, от това, което е правил до момента. Мисля, че той ще става все по-добър. Всъщност той израсна много откакто започнахме да работим заедно през март. Той е тотално отдаден на това, което прави и съм наистина щастлив.

Чух албума над 10 пъти досега и смятам, че е по-праволинеен, концентриран и ударен от предшественика си “The Crucible of Man”. Чувстваше ли нужда да си починеш от концепцията на “Something Wicked”, която беше в основата на последните ви два албума?
- Не толкова, че съм имал нужда да го направя, а просто исках да тръгна в друга посока. Когато започнахме да обсъждаме основната тема на албума и видяхме обложката, всичко си тръгна естествено. Съгласен съм, че албума е по-фокусиран, гневен и ударен. Това беше намерението ни.

Би ли ми казал нещо за двете бонус парчета “Iron Will” и “Soylent Green”. Решение на лейбъла или на групата беше да оставите точно тези две песни извън редовното издание и как звучат те в сравнение с останалите?
- От лейбъла ме помолиха да избера две от парчетата в албума, които да оставим за бонуси към ограниченото бокссет издание. Издателските компании в днешно време са принудени да измислят нови и нови атрактивни допълнителни неща, които да направят едно издание продаваемо, защото все повече хора теглят музиката от интернет. Това поставя и лейбълите и дистрибуторите в много тежка ситуация и от моя страна нямаше никакъв проблем да отделя две парчета. “Iron Will” е доста различна от останалите песни в албума и звучи по-химново и рокаджийски, с позитивно послание в текста. “Soylent Green” е базирана на филма със същото заглавие от 1973-та година. Парчето е много добро и не отстъпва с нищо на останалите, но просто решихме, че тези двете ще са бонусите. Освен това основният албум звучи много хомогенно с десетте песни, които са включени регулярното издание.

Миналата година излезе дебютния албум на страничния ти проект Sons Of Liberty, който се явява израз на твоята визия за това какво не е наред в настоящата политическа ситуация в Съединените щати. Друг музикант, с който съм си говорил и също е изразявал недоволство от ситуацията в Щатите е Blackie Lawless. Какво те възмущава най-много?
- Ядосан съм, защото не само хората в Америка, но и по света са много податливи на финансовия диктат, който се превръща в световен. Това, което ме възмущава най-много е, че валутните системи са основани на една голяма фалшификация и измама. Те създават тези милиони долари дългове за държавите, които възникват ей така - от нищото. Трябва сериозно да се поинтересувате как точно възникват паричните потоци и откъде идват, за да разберете защо светът е в такава беда. Всичко това няма нищо общо с демократите или републиканците. Всички са престъпници, защото всички тези хора са купени с парите на банкерите и огромните международни корпорации, които също са контролирани от банките. Това, което искам да направя чрез Sons Of Liberty е да разкрия същината на финансовите системи и да обясня да хората, на основата какви принципи всъщност е била основана нашата държава в самото начало. Искам да вдъхновя и други хора по света от идеята за свободата, а голяма част от тази свобода са честните пари. Ние имаме една много фалшива валутна система. Тези нечестни пари са средството, което тези големи корпорации използват, за да ни държат в подчинение. В основата на всичко са парите, парите и пак парите. Демокрацията е нещо измислено на хартия. Съединените щати не са основани с идеята да бъдат демократична държава. Това, че сме демокрация, ни се повтаря от всички политици постоянно, за да ни промиват мозъците и да ни накарат да мислим, че демокрацията е нещо хубаво, но тя не е. В исторически план, тя винаги е последната стъпка преди тиранията. Демокрацията дава власт на тълпата, която чрез нея да има възможността да краде от имуществото и състоянието на други хора. При конституционната република, не е възможно 99% от хората да отнемат правата дори на 1% и в това е разликата. Хората трябва да разберат, че няма нищо безплатно – всяко нещо си има цена и носи последствия. Трябва да разбереш, че наистина сме в голяма беда и хората по света трябва да се обединят и да се изправят срещу тези престъпници. Отвратен съм от всичко, което се случва и се надявам хората по света да се обединят зад идеята на свободата и да разберат например, че всички тези страдания в Близкия изток се дължат на неистинските пари. Това трябва да разберат хората! Това е целта на Sons Of Liberty. Хората трябва да спрат да гледат телевизия и да четат съвременни книги, а просто да изгледат някои от филмите, които са изброени на уебсайта на Sons Of Liberty. Ще разберат, че в действителност се случват много повече неща от тези, които лъжливите ни правителства се опитват да ни внушат. Sons Of Liberty е един вид революционно движение, което има за цел да припомни на хората зад какви идеи е стоял човек като Томас Джеферсън, който е написал Декларацията на независимостта. Това са били изумителни хора и ако има начин да се преродят сега и да видят в какво са се превърнали Съединените щати, те ще се отвратят. През последните години разбрах колко зле са всъщност нещата и на каква високотехнологична пропаганда сме подложени. Повечето от големите медии са абсолютно манипулирани и хората започват да го разбират и да превръщат интернет пространството в средство за истинска журналистика. Ще бъдем свободни, но всеки трябва да положи време и усилия да проучи нещата, да прочете тук-там за какво става въпрос. Няма да е лесно. Ще има борба.

Благодаря ти за искрения и пространен отговор, Jon. Имаш ли планове да издадете нов албум на Demons & Wizards (съвместен проект с Hansi Kursch от Blind Guardian)? Последният ви албум излезе преди цели 6 години!
- Имам желание, но няма да е точно сега. Говорили сме по въпроса с Hansi и със сигурност ще издадем още един албум на Demons & Wizards, но наистина не знам кога ще стане това, зашото в момента съм зает и посветен изцяло на Iced Earth. Ще ми е много трудно да отделя два месеца, които да прекарам с Hansi в Германия, за да композираме нов албум. Дано в скоро време успеем да го направим, но за целта трябва да синхронизираме графиците си и точно това е трудното.

Накрая трябва да спомена, че Iced Earth ще свирят за първи път в България на 21-ви ноември. Какво да очакват феновете от това шоу?
- Ще видят една група изпълнена с енергия, която свири от сърцата на музикантите. Ще видите, че в Iced Earth е вдъхнат нов живот. Имам предвид, че през последните 10 години не сме имали по-отдаден фронтмен и дори аз като лидер на групата не й бях достатъчно отдаден. През последното десетилетие наистина работех без вдъхновение, но чрез проекта Sons Of Liberty получих нов импулс. Сега съм много по-въодушевен и влагам повече страст в Iced Earth от когато и да било през последните години. Знам, че ще има и хора, които няма да приемат това ново лице на групата, но това не е проблем. Ще си спечелим нови фенове, а дайхард феновете винаги ще са с нас. Продължаваме напред!

Интервю с Peter Iwers от IN FLAMES

Здравей Peter. “Sounds of a Playground Fading” излезе преди три месеца. Как виждаш албума днес, от дистанцията на времето?
- Горд съм с албума. Всеки път, когато правим нов албум, се опитваме да създадем нещо повече от това, което сме правили до момента. Стремим се да правим музика, която да харесваме доста време след като сме я създали, какъвто е случаят сега.

Новите парчета стоят ли естествено до старите ви класики, когато ги свирите на живо?
- О, да, абсолютно. Освен това за нас е огромна емоция да излезем пред публика и да изпълняваме съвсем нови парчета. Трябва да имаш здрави нерви. Чувството е страхотно.

Новият ви китарист Niclas вече напълно интегриран ли е в състава на групата? Свикнахте ли с неговия стил на свирене?

- Да. Въпреки че той не беше все още в групата когато записвахме новия албум, а се присъедини след това, вече мога да кажа, че е 100% част от In Flames. Освен това е страхотен китарист.

След като Jesper напусна групата миналата година, в състава на In Flames вече няма нито един оригинален член. Имали ли сте случай в който стари фенове на групата да ви обвинят, че вече не сте онази група, която те следват от самото начало?
- Винаги ще има хора, които се оплакват от това, но все пак в групата има музиканти, които са в In Flames от 15 години! Ние също сме част от наследството на бандата, така че не обръщаме внимание на такива неща. Решихме да продължим, а Jesper също е щастлив с новия си проект. Останахме приятели.  Продължаваме да правим това, което винаги сме правили под името In Flames. Ако някой има проблем – не ни пука.

In Flames са една от малкото европейски групи (като не броим старите метъл класици), които са познато име в Съединените щати. Наистина ли е толкова трудно да бъдеш харесан от американската публика?
- Не смятам, че проблема е особеният вкус на американската публика а това, че за да те забележат там, трябва да правиш страшно много концерти и турнета. Това е огромна държава със страшно много групи. Това, което направихме ние е, че от 10 години насам правим по 2-3 турнета годишно в Щатите. По този начин постоянно напомняме на феновете за себе си. Това е единственият начин да пробиеш там, освен ако не си група, която издава радио хит-сингли, каквато ние очевидно не сме.

Ще изнесете втория си хедлайнерски концерт и общо трети в България на 30 септември. С какво той ще се различава от шоуто ви като съпорт на Slayer, когато свирихте на Kavarna Rock Fest през 2008 година?
- На първо място, сетът ще бъде доста по-дълъг и, разбира се, ще свирим парчета и от новия албум. Ще свирим някои песни, които не сме изпълнявали от доста дълго време и идваме с пълната си продукция – светлини, ефекти и т.н. Очаквам да бъде уникално шоу.